Прашни пътища и сиви магарета

Зад тях прахта бавно се сляга в трептящия от жегата въздух. Отронени от копитата им камъчета току се търкулват надолу по сипея. Понякога пътеката извива и наситеното синьо на морето се ширва, докъдето погледът стига, но при следващия завой дърветата бързо го скриват и отгоре надвисват скалите. Изглежда така, като че ли пътят им няма да има край, но животните са свикнали и само изпръхтяват, докато търпеливо продължават да мъкнат нагоре дисагите.

И ето, най-после се появява селцето. Магаретата навлизат в тесните калдъръмени улички, олюлявайки се под товара си. От двете им страни се нижат нагъсто долепените синьо-бели къщи. Животните въздъхват, най-накрая е дошло времето за почивка.

Магаретата са част от историята на Гърция. В миналото незаменим помощник на фермерите и строителите, днес главно по островите и в отдалечените селца в континенталната част те си остават предпочитания безопасен начин за превоз на товари по криволичещите пътеки, където автомобилите трудно преминават. На Хидра, например, автомобилното движение е забранено, затова местните използват магаретата за превоз на големи товари и дори на пазарските чанти до домовете си, накацали по хълмовете. 

Източник: pixabay

Аналогично е положението в Магнисия, планинския регион между Атина и Солун, където старомодният превоз с магарета все още е най-добрият начин да се прекосят стръмнините. 

Да не забравяме, че традицията повелява и булките в традиционните местни общности да се возят на магаре към църквата и обратно!

Разбира се, по островите (Санторини, Парос, Крит и много други) магаретата са атракция за туристите. Поклащайки се на здравия им гръб, посетителите могат да пообиколят селските райони из островите и във високата част на континента, докато с лежерен темп се наслаждават на гледките. За по-сантименталните и мечтателно настроени пътешественици това е начин да се пренесат носталгично в миналото.

Не така романтично стоят нещата за самите магарета, за които това е тежка работа. Всъщност до неотдавна те бяха жестоко експлоатирани през пиковия сезон, когато, за да се угоди на туристите, много често животните бяха насилвани да работят дълги часове, седем дни в седмицата, и често бяха оставяни без вода и подслон в жегата. Заради многото сигнали за безобразното отношение към тях през 2018 г. Гърция се видя принудена да въведе необичаен закон, който наложи забрана за туристи с наднормено тегло да яздят животните. Твърде много бяха регистрираните случаи на магарета с открити рани и сериозни наранявания на гръбнака в резултат на превоза на туристи, което по онова време възбуди възмущение сред съседите ни. Така тези мили и добродушни техни спътници се видяха донякъде облекчени в своята участ.

В гръцката провинция има хора като Константинос Вогиадзакис, за които любовта към тези животни е в основата на избора на професия. Вогиадзакис към днешна дата е един от малцината майстори седлари в южната ни съседка и със сигурност единственият в Южна Тесалия. Работилницата му, изгубена сред уличките на Палия, старинния квартал на пристанищния град Волос, е специализирана в направата на кожени седла за магарета и мулета. Тях той изработва ръчно по съхранена и пренесена от древни времена технология, като освен кожа използва още дърво, слама и много разноцветни мъниста. Майсторът изрично подчертава, че прави седлата си според нуждите не само на стопаните, но и на самите животни. Направата на всяко седло започва с вземане на прецизни мерки и основната му цел е то да съответства в максимална степен на движенията на животното. Ако всичко е направено както трябва, магарето не трябва да изпитва почти никакво натоварване.

Според експертите обаче тази колоритна картина – магаре, пренасящо възрастен гръцки селянин по прашния път, ще може да се наблюдава в следващите не повече от десетина години, преди и последните магарета да станат ненужни. Тогава от само себе си ще се заличат окончателно и занаяти като този на Константинос Вогиадзакис.

Дали ще сбъркат в прогнозата си? По-скоро не, защото времето е неумолимо.

Засега тази живописна гледка, макар и да се отдръпва към все по-откъснати места по високите части, все още може да бъде видяна и запечатана на снимка. 

Източник: pixabay