
Rolex и тайните на успеха
- Bright Life
- Текст:

Нова книга, посветена на Rolex, констатира, че „Кралят на часовниците” е завладял света чрез умела маркетингова стратегия. Авторът ѝ Пиер-Ив Донзе е преподавател по история на икономиката в Университета в Осака, Япония, и въпреки известността си не е получил достъп до документи на компанията – както и всички други, опитали се да бъдат биографи на Rolex.
Архивите на компанията са недостъпни за външни лица, данните за марката са оскъдни и само косвени. Rolex не е регистриран на фондовата борса, няма свой музей нито публикации за историята си, дори не празнува годишнини. „Rolex няма история, сякаш марката е вечна - изцяло извън времето, като мит с почти религиозен ореол”, пише икономическият историк.
Според него успехът на Rolex се дължи, преди всичко на ловкия маркегинг и неизменната поанта в рекламата на марката - неразривната връзка между часовника Rolex и личния успех.
Историята на Rolex започва с гения на един предприемач и изобретател. Основателят на компанията, германецът Ханс Вилсдорф (1881–1960) остава сирак на 12 години и като млад продава часовници в Англия. Заедно със свой роднина през 1905 г. основава часовникарската компания Wilsdorf & Davis и през 1906 г. я регистрира в Лондон като Rolex SA.
С амбицията да влезе в световно признатата швейцарска часовникарска индустрия, през 1915 г. Вилсдорф регистрира Rolex в Женева. Мечтата му била да създаде водоустойчив часовник и през 1926 г. Вилсдорф изобретява знаменития модел Oyster, превръщайки се в нещо като Стив Джобс на времето си.
До 50-те години на миналия век Rolex е средно голяма компания, която също като конкурентите си търси своето място в пазара на високия клас часовници. Фирмата се фокусира основно върху качеството и прецизността.

Разбира се, часовниците Rolex несъмнено са изключителни, но това само по себе си не е достатъчно, за да се изкачат на пиедестала на съвършенството. И докато се състезава по точност с Omega, Longines и Zenith, Rolex оценява силата на рекламата и се обръща към услугите на американската рекламна агенция J. Walter Thompson (JWT).
От тогава започва и налагането на бранда. което му помага да преодолее тежката криза в часовникарската индустрия през 1977 г. И докато конкурентите му се борят със срива, Rolex го побеждава с реклама и дори купува сграда в центъра на Ню Йорк за $ 15 милиона.
С JWT, марката върви към култовия си успех, залагайки на качество и уникалност – изключителни часовници, създадени от изключителни майстори за изключителни хора – като едно от рекламните лица на марката, легендарният швейцарски тенисист Роджър Федерер.

Часовници Rolex блестят на ръцете на видни политици, бизнесмени, артисти и спортисти - герои на своето време. Вълшебната формула на Rolex е традиционно изключителното качество на часовниците. Марката поддържа утвърдените си колекции, станали емблема на най-високи критерии, така че „Нямате нужда от иновации, когато сте номер едно”, пише Донзе.
Парадоксът е, че докато се кълне в традицията, Rolex винаги е една крачка пред вкусовете на клиентите и плановете на конкурентите. Някои от тях успешно възраждат позабравени известни марки часовници, други като Swatch дори правят пазарен бум с масовите си кварцови модели. Но Rolex неизменно държи курса като безспорен номер едно в индустрията и въпреки изключителната дискретност около дейността си, не е тайна, че се развива „не само като индустриална, но и като финансова империя“, със значителни инвестиции в недвижими имоти и банкиране.
Все пак в красивата приказка Rolex има и мрачни страници. Още преди десетилетия полицейско разследване на кантон Женева, инспирирано от британското правителство, прави заключение, че Вилсдорф е бил „пламенен почитател на режима на Хитлер“. По „щастлива случайност” обаче, в полицейските архиви на Женева досието от разследването е празно. Имиджът на Rolex остава невредим, а марката просто не изнася часовниците си в Обединеното кралство.
Днес във фабриката на Rolex в Бийл, северозападна Швейцария, работят около 3 000 души, всичките толкова дискретни, колкото работодателите си – разбираемо, при чудесните условия за персонала, които Rolex предлага. Тези, които успеят да намерят работа в Rolex, го правят с ясната цел да останат в компанията до пенсионирането си, гордеят, че работят там и няма прецедент да са рискували работните си позиции с небрежни изявления.
Синдикални източници подозират едва два трудови конфликта в историята на Rolex, но предвид добре пазените архиви, датировката им е неясна – може би около 1916 г. - 1922 г. и през 30-те години на миналия век.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

С какво е опасна за човека прекомерна употреба на изкуствен интелект

Европейският съюз обмисля ограничаване на цените на газа заради рекордния ръст

Правителството прие Пътна карта за довършването на автомагистрала „Струма“

Европейският съюз ще инвестира €200 млрд. евро в развитието на изкуствен интелект

Студената зима вдигна цената на газа до двугодишен връх

Как върви криптовалутата на Тръмп?

Международните летища в България трябва бъдат оборудвани с анти-дрон системи

Заплахите за нови мита изстреляха златото над 2900 долара
