В най-стария работещ ресторант в света пещта гори от близо три века

Според Книгата на рекордите на Гинес, Sobrino de Botín е най-старият ресторант в света, или поне най-старият, представил всички доказателства за рекорда. За „Ботин” през 1932 г. пише Хемингуей във „Фиеста”, Греъм Грийн го споменава през 1982 г. в романа „Монсеньор Кихот”, а в трилъра си от епохата на Студената война „Икона“ (1996), Фредерик Форсайт описва средновековната таверна „Ботин” като идеалното място за срещи на шпиони. 

Легенди твърдят също, че преди да го приемат в Кралската академия през 1765 г., в „Ботин” е разнасял таблите бъдещият велик художник Франсиско Гоя.

Сутеренът, най-старата част на „Ботин”, датира от 1590 г. и от тогава „не е променен“, казва пред The Epoch Times един от тримата настоящи собственици на Sobrino de Botín, 72-годишният Антонио Гонзалес.

Ресторантът носи името на френският готвач Жан Ботин, женен за испанка от Астурия, който през 1725 г. отваря малка таверна в същата изба, над която вече е изграден хан, на № 17 на Calle de Cuchilleros – уличката на продавачите на ножове, ножици и прибори за хранене в района на процъфтяващия занаятчийски пазар близо до Plaza Mayor в центъра на Мадрид, с улички на кожарите, ковачите, майсторите в подковаването на коне и пр. 

Жан Ботин завещава таверната си на своя племенник, който увековечава този акт в името на ресторанта - Sobrino de Botín („Племенникът на Ботин”). „Петзвездното” ястие на заведението е печено прасенце или агне, които добиват непостижимия си вкус, изпечени на дъбови дърва в зиданата пещ, запазена от първата таверна на Жан Ботин, т.е., от 1725 г. Твърди се, че огънят в тази пещ от тогава не е изгасвал – нито през Гражданската война, нито по време на пандемията. 

Семейство Гонсалес поема управлението през 1927 г., с надеждата да разшири бизнеса, но тримата братя - Антонио, Хосе и Карлос успяват да се заемат с това едва след Гражданската война, създавайки „Ботин” такъв, какъвто е днес. 

Започват с екип от 7 служители, за да предоставят днес работа на 89 души. Много неща обаче са същите – и живата испанска традиционна музика в средновековната таверна, и фасадата, и печеното прасенце, казва Антонио Гонзалес, разкривайки тайната на тривековното дълголетие - „верността към кулинарната индивидуалност” на първия „Ботин”.

Отличното обслужване на клиентите и висококачествените продукти също са от съществено значение, добавя уебсайтът на ресторанта, който се снабдява с прясно месо три или четири пъти в седмицата, направо от най-прочутите биологични животновъдни ферми на Испания.

Но ако сте в Мадрид, не разчитайте да намерите място в Sobrino de Botín – ако искате да се насладите на средновековното му меню, по-добре си запазете маса онлайн и отделете поне няколко часа, за да зарадвате небцето си.