Онлайн пазаруването и банкирането стават все по-предпочитани

Онлайн пазаруването и банкирането стават все по-предпочитани Снимка: BNP Paribas

Европейското проучване на БНП Париба показва, че 67% от хората одобряват дистанционната работа, в България са 53%

COVID кризата направи личния живот на европейците и контакта с близки и приятели много трудни. От друга страна, хората откриха и високо оцениха удобството на онлайн финансовите услуги. Това показва изданието за 2021 г. на „Обсерватория“ – голямото годишно проучване на финансовата група с акцент върху потребителското кредитиране в Европа BNP Paribas Personal Finance. В проучването „Безконтактните решения вземат контрол над живота ни“, проведено в 15 държави от Harris Interactive, са анкетирани онлайн над 14 хил. европейци в периода от 27 ноември до 8 декември 2020 г.

От изследването „Обсерватория 2021“ се разбира, че хората в България имат най-ниска оценка в ЕС за ситуацията в страната и за личното си положение. Първият показател е оценен с 3,6 от 10 възможни точки, което е понижение с 0,5 в сравнение с 2020 г. Това ниво е под средното за ЕС от 4,7 точки. Най-висока е оценката в Германия и Австрия – 5,7.

Възприятието за личното положение е малко по-добро – 4,7 точки. Този показател също спада в сравнение с 2020 г., когато беше 4,9 и е под средното за ЕС от 5,4. Най-висока е оценката в Белгия – 6,3 точки.

Според проучването само 21% от българите заявяват, че покупателната им способност е нараснала, но 42% възнамеряват да харчат повече, което е по-високо от средното ниво за ЕС от 34%. През последната година броят на българите, които казват, че ще харчат повече, е намалял с 9 процентни пункта в сравнение с м.г. Това е напълно нормално след повече от година криза, в която хората са по-внимателни по отношение на личния си бюджет.

Близо половината от българите (49%) планират да пестят, докато при европейците този дял достига 54%. Въпреки това нашите сънародници имат намерение да харчат повече (49%) спрямо средното за 15-те страни от ЕС - 42%. Фокусът е върху домашни стоки, ремонти, пътуване, почивка, като българите искат да се върнат към стандарта на живот преди пандемията.

Бъдещо потребление

На въпрос „Планирате ли през следващите 12 месеца да купувате" 30% от анкетираните са отговорили, че ще пазаруват стоки „Направи си сам“, 34% - смартфони, 39% - мебели, 46% ще заделят средства за ремонт. Най-голям е делът на българите, които ще пазаруват потребителска техника и електроника – 55%, следвани от тези, които ще вложат пари в пътуване и развлечения - 49%.

Обсерватория 2021“ очертава също положителните и отрицателните термини, използвани от хората за описание на новия начин на живот. Негативните определения са доминирани от думата „самота“, с която 43% от участниците в проучването асоциират безконтактния начин на живот. Цифрата за България е по-висока от средното за ЕС – 45%. Това директно кореспондира и с наблюдението, че според 75% от европейците тази реалност води до отслабване на личните връзки. На второ място е терминът „тъга“ с 31%, а на трето – „затруднение“ с 23%.

Положителните определения са „практичност“ с 20% от отговорите, „удобство“ – 17%, и „прогрес“ - с 16%. Тези термини се отнасят най-вече към все по-широкото проникване на иновативни решения, които улесняват живота на хората, предоставят удобен дистанционен достъп до различни продукти и услуги и пестят време и пари.

Адаптация към новата реалност

Новото издание на „Обсерватория“ показва, че 40% от европейците използват безконтактните решения по собствено желание, а 60% заявяват, че са били принудени да възприемат тези решения заради новия начин на живот. Според повечето участници в проучването – 66%, е лесно да се адаптират към безконтактните практики от лична гледна точка. В същото време 53% твърдят, че това е трудно за обществото като цяло.

По отношение на прилагането на дистанционната работа, 67% от хората казват, че то работи добре. Българите са под средното ниво за ЕС с 53%. Интересно наблюдение е, че само 27% от сънародниците ни заявяват, че харесват да работят само от офиса, което е под средното от 37% за 15-те проучвани държави. Повечето българи – 54%, предпочитат комбинацията от домашен и реален офис, което е по-високо от средното ниво за ЕС от 41%.

Същата тенденция се наблюдава и по отношение на дистанционното обучение. Само 36% от българите са съгласни, че то работи добре. Цифрата е под средната за ЕС от 45%. Успоредно с това за 57% от българите е лесно да помагат на децата си, което е близо до средното от 60% за наблюдаваните страни.

Ние сме близо до средното за ЕС по отношение на възприемането на телемедицината – 55% от българите и 58% от европейците биха се възползвали от нейните предимства. В същото време само 17% от хората у нас вярват, че тя функционира добре, което е далече под средното ниво за ЕС от 45%. Обяснението за това противоречие е, че телемедицинските практики не са широко разпространени в България и повечето хора не са запознати с тях – само 7% казват, че вече са ползвали такива услуги.

Бъдещето на финансовите услуги

Пандемията засили използването на дигитални финансови услуги. Най-често европейците пазаруват онлайн – 73%. Хората бързо приеха и онлайн инструментите за комуникация с финансовите институции – 70% казват, че харесват възможността да заявяват кредити онлайн, да получават информация за заемите си, без да посещават офис, или да плащат вноските си от разстояние. На трето място с 68% е информирането през електронни устройства, а не от печатни медии. Европейците харесват и безналичните плащания, които са използвани от 66% от респондентите.

Социална дистанция

Анкетираните отчитат, че социалната дистанция, наложена от кризата, вреди най-много на личния живот – 75% от тях заявяват, че виртуалните срещи разрушават връзката с приятели и близки. В България процентът е по-висок от средния за ЕС – 84%. Само 39% от сънародниците ни споделят, че срещите от разстояние са ефективни, което е под средното за ЕС от 44%, информира Людмила Петрова, маркетинг мениджър на БНП Париба Лични финанси в България.

Проучването показва, че според 53% от участниците е желателно в следващите десет години да използваме повече безконтактни решения, а 80% заявяват, че независимо дали ни харесва или не, тези практики ще бъдат все по-широко застъпени в живота. Това е знак, че много хора напускат зоната си на комфорт и свикват да живеят в безконтактен свят, като се адаптират и осъзнават, че в бъдеще тези решения, особено при работа и пазаруване, ще са част от живота ни.

Важно изискване, споделено от участниците в проучването, е безконтактните решения да предоставят удобство и лесен достъп до голям брой продукти и услуги.

Дигитален портфейл

По думите на Жозе Салойо, управител на БНП Париба Лични Финанси в България, сътрудничество между банките с финтех залага на човешкото изживяване, като се стига до услуги и решения с технологии в банкирането с по-добри резултати. „В тях се отчитат и новите отговорности за въздействие върху околната среда, комуникацията, обучението“, подчертава той. 

Пандемията ускори безконтактните плащания, от чисто хигиенни съображения пада бариерата и трудно ще се върне към старите си навици“, прогнозира бъдещето на безконтактните плащания Константин Джелебов, управител на Phyre.

Той посочи тенденция, според която намалява броят трансакции, но се увеличава средната стойност на трансакция. Джелебов съобщи за „изключителен ръст на електронните плащания с наложен платеж“ заради ПОС устройства на куриерските фирми.

Опитахме неща, към които бяхме резервирани, но без тях вече няма да можем да живеем", подчерта той. „В бъдеще иновациите ще предложат модели за плащания, които ще се наложат с 5G, което ще развие интернет на нещата. Вече в много технологични сфери се използва за оценка на риска при кредитите и тези трендове от пандемията ще се ускорят – автоматизиране на процесите и дигитализиране на трансакции при пренасяне на стойност в различни части на света“, добави той.