Съпруг ходи в гората веднъж седмично - жена му и сестра й решават да го проследят

Съпруг ходи в гората веднъж седмично - жена му и сестра й решават да го проследят Снимка: livethelife.ru

След това дълго време не могат да дойдат на себе си

Те са примерно семейство. Съпругът не пие, не пуши, носи цялата си заплата вкъщи. Умее да майстори всичко. А характерът на жена му Лариска не е много "розов", трудничко й е да общува с хората, но Пьотр я приема "такава, каквато е". Винаги е спокоен, въпреки че работи на нервна работа.

Но той има една странна особеност. Всяка неделя заминава нанякъде за няколко часа. Лариска вече си мисли: а няма ли любовница там? Къде пътува толкова периодично? И решава да го проследи с помощта на сестра си и нейния автомобил.

Времето е 14 часа, Пьотр стои на спирката и чака автобуса, който пътува извън града. Автобусът спира, той сяда и отпътува. Лариска и сестра й пътуват след автобуса. Идва последната спирка и Пьотр тръгва към гората. Много внимателно двете жени го следват. Той върви по пътеката, а те си проправят път през храстите. След около два километра Петър се оглежда и започва силно да вика! Той крещи толкова много и толкова силно, че дори спокойните кълвачи спират да чукат по дърветата с клюна си…

Той крещи просто: "ААААААААААААААААААА". И нищо повече. Сестрата се уплашва, а Лариска още повече - та нали скоро той ще се прибере у дома, а тя все още живее с него. Бързо тръгвайки си оттам и разделяйки се със сестра си, Лариса неохотно се прибира вкъщи.

Пьотр пристига с букет от 3 лалета, целува жена си по бузата и пита:

- Вечерята готова ли е? Ако не е, не започвай, почини си. Аз самият искам да сготвя.

Седмица Лариса не може да си намери място, дори вече мисли за развод, спомняйки си онзи странен ден Настъпва неделя и той отново заминава, без да казва къде отива.

Когато се връща вечерта, тя го пита:

- Страхувам се от теб, разказаха ми как крещиш в гората ... защо го правиш?

- Ларис ... на мен, разбира се, ми е много неудобно, но знаеш, че аз имам много нервна и напрегната  работа, а трябва все някъде да "освободя" енергията и напрежението си. Ето затова и веднъж седмично отивам в гората, там изливам емоциите си. И знаеш ли, помага. Наистина. Искаш ли да отидем следващия път да повикаме заедно?

И те започват вече да пътуват заедно и заедно да крещят в гората. Лариска също става спокойна. И след това те живеят дълго и щастливо.

По материали на LIVE YOUR LIFE

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: