Омразата, без която не можем

Омразата, без която не можем Снимка: pixabay

Да ненавиждате този, който ви е наранил, е съвсем естествена реакция, но тази емоция може да ви направи зависими от агресора

Искате ли да знаете как отново да си върнете изгубената свобода?

Всички сме склонни да възприемаме омразата като противоположна емоция на любовта. И така, можете да сте твърдо убедени, че ако някой ви кара да страдате или ви издава, тогава нямате друг избор, освен да го мразите.

Той не заслужава нищо друго, нали? Не точно.

Понякога е много трудно да осъзнаем жестока истина, но омразата ни пречи да оставим такъв човек в миналото си. Единственият сигурен начин да се отървете от него е напълно да се откъснете от всичко, свързано с него.

Всеки от нас реагира по различен начин на обидни за него постъпки. Това е така наречената защитна реакция. Очевидно в определени ситуации гневът може да бъде по-полезен от тъгата, тъй като ни зарежда с необходимата сила и енергия, за да продължим напред. Но ако се поддавате на гнева твърде дълго, това ще отрови душата ви и ще ви държи за заложници на вашето болезнено минало.

Защо ненавиждаме?

Помислете за всички онези, които мразите или сте ненавиждали в миналото. Те не са просто хора, нали? Най-вероятно те играят или са играли важна роля в живота ви.

Омразата е мощна емоция, предизвикана от много специфичен стимул у повечето от нас. Всъщност започваме да мразим, когато се чувстваме застрашени, когато видим, че искат да се възползват от нас, или когато някой посегне на нашата физическа или психологическа цялост.

С други думи, ние не мразим просто така, който ни падне. Помислете за това. В миналото вероятно сте издигали този човек на пиедестал въз основа или на емоционална връзка, или на неговото влияние и власт над вас. Затова е общоприето, че е повече от нормално да мразим жестоките и безразлични родители, зъл учител, който ни унижава, и някой, който е обещал да се грижи за нас, но е направил обратното.

Омразата е само осъждане. Омразата ни прави въображаеми „съдии“, оправомощени да осъждат другите за техните зверства. Ние не само вярваме, че те заслужават да бъдат наказани, но също така поемаме справедливостта в свои ръце. Това води до появата на омраза.

Първо, не забравяйте, че е нормална реакция да мразите тези, които са ви наранили много. Вашите емоции са истински и имате право на тях. Освен това желанието ви да накажете агресора е напълно разбираемо. С омразата си към него обаче вие наказвате само себе си.

Казват, че да се обиждате на някого, е като да държите нажежен въглен в ръката си, докато чакате врага си да изгори. Трябва да признаем, че това е вярно.

В крайна сметка вие сте единствените, които ще живеете всеки ден в своята тъмнина. Именно вие ще трябва да изпитвате болката и предателството отново и отново. Това ще ви направи заложник на човека, когото толкова много мразите, и действията му ще продължат да влияят на живота ви.

Задържането на тези силни и негативни чувства в себе си води до огромно емоционално изтощение във времето. Омразата ви обвързва още повече с насилника ви, принуждавайки ви да прекарвате времето и умствената си енергия, мислейки за него, вместо да се фокусирате върху самоизлекуването си.

Единственият начин да разкъсате тези вериги е чрез приемане, прошка и преосмисляне на опита си.

Не се страхувайте да бъдете отново свободни

Не всички престъпления са с еднаква тежест. Но в някои случаи раздялата е по-трудна, отколкото в други. И все пак това трябва да направите заради вас самите. Първо приемете случилото се. Спрете да се съпротивлявате и натрапчиво да мислите, че всичко е трябвало да завърши по различен начин.

Осъзнайте, че миналото не може да бъде променено и го приемете като част от вашата история. Само така можете да продължите напред.

Сега се опитайте да преосмислите жизнения си опит. Опитайте се да интерпретирате случилото се от различна гледна точка. Вместо да се фокусирате върху болката и несправедливостта, помислете за уроците, които можете да научите от всичко това.

Няма значение колко трудно ви е било, защото всяко преживяване, по един или друг начин, помага на човек да расте и да стане по-силен.

И последното нещо - да простите. Тази стъпка е най-трудната. Може би си мислите, че прошката ви ще премахне цялата вина от него, но в действителност така вие изобщо не оправдавате действията му. Прошката ви освобождава от бремето на омразата.

Докато прощавате, не забравяте за миналото и вече не позволявате да ви наранява.

По материали на Cluber

Още по темата във

facebook