На дълбочина 7 километра: откриха най-голямото в света гробище на древни китове

14.06.2026 / 18:00
Наука
Текст: Евелина Георгиева

На дъното на югоизточната част на Индийския океан, в т.нар. зона Диамантина, учени откриха феноменално явление – гигантско подводно гробище, което вече е наречено „китов некропол“. Това е най-голямото и най-дълбоко известно на науката струпване на вкаменени останки от китове и активни екосистеми, които се изхранват с мърша.

По време на експедиция на изследователския кораб „Тансуойихао“ с помощта на дълбоководния апарат „Фендоучжъ“ са извършени над 30 спускания по протежение на участък с дължина 1200 километра. Резултатите надминават всички очаквания – учените документират пет сравнително свежи трупа на китове и 485 места с вкаменени костни останки на дълбочини от 4,6 до над 7 километра. Плътността на останките достига почти 760 екземпляра на квадратен километър, а общият им брой се оценява на над 10 милиона.

Откритието има огромно значение за науката по няколко причини. На първо място, това е мощен естествен поглътител на въглерод. Според изчисленията на учените, натрупаният тук въглерод е еквивалентен на около 6,7 милиона тона, което съответства на приблизително 4700 години непрекъснато утаяване на органичен „морски сняг“ от горните слоеве на океана.

На второ място, тези останки служат като основа за уникални форми на живот. Костите поддържат сложни общности от микроорганизми, костоядни червеи (Osedax) и хемосимбиотични мекотели, превръщайки се в своеобразен оазис сред безжизнената пустиня на океанското дъно.

Основната стойност на находката обаче е нейният научен потенциал. Вкаменените останки са на възраст най-малко 5,3 милиона години и датират от ранния плиоцен. Този своеобразен архив съдържа кости както на съвременни видове клюнорили китове, така и на изчезнали таксони, включително наскоро описания вид Pterocetus diamantinae. Изследвайки пласт след пласт, палеонтолозите могат да възстановят еволюционната история на китоподобните, да проследят динамиката на техните популации и миграционните им маршрути в далечното минало.

На практика зоната Диамантина представлява уникален „коридор на хемосинтетичния живот“, който свързва дълбоководни екосистеми в целия океан. Откриването там на морски маргаритки (Xyloplax sp.), срещани досега само върху потънала дървесина, потвърждава хипотезата, че останките от китове подпомагат разпространението на редки организми между отдалечени участъци на морското дъно, включително хидротермални извори.

По този начин това гробище не е просто място за натрупване на биологични останки, а ключов център, поддържащ биоразнообразието в една от най-слабо изучените среди на Земята.

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Nature.