Този свят принадлежи на егоистите и манипулаторите

Този свят принадлежи на егоистите и манипулаторите Снимка: cluber.com.ua

Учтивите и вежливите ги мачкат, добрите ги смятат просто за слаби, приличните и порядъчните – за скучни или високомерни

А всъщност щастливите изобщо не са тези, които бутат, обиждат, манипулират…       

Да, този свят не принадлежи на тези, които са чувствителни.

Чувствителните хора винаги губят битката с тези, които са с броня. Броня от собственото самомнение, неподкрепено с нищо, но все пак здраво като камък.

Един човек може да привлича множество паразити върху себе си и всички те ще смятат, че му правят голяма услуга, докато са в живота му. Опитвайки се да отхвърли товара, добрият се превръща във враг, който всички порицават. Той е длъжен! Той трябва! Как можа!

Докато ги носиш та гърба си теб те търпят, но все едно те кълват постоянно. А ако си оставил товара, няма извинение за теб. Въпреки че товарът даже не е твой,  а чужд.

И все пак, тези, които не чувстват другите - винаги побеждават.

Те побеждават на своите малки полета, които за тях са важни. А дори и да загубят, бързо намират нов човек, който да ги повлече. Затова и победите им са малки във всеки случай. Затова има толкова много завист и желание да грабиш още. Желание да вземеш, да откъснеш, да отхапеш. Но те все пак не живеят спокойно. В чуждата градина все едно  вдичко изглежда по-вкусно.

Ето така и гледат цял живот в живота на другите, в чуждите портфейли, чинии. И дълбоко в себе си чувстват, че не са щастливи. Дори и да имат всичките атрибути на щастието, добити по не най-справедливия начин. Празен живот и постоянна празна суета и надбягване. Струва им се, че ей сега ще вземат още нещо - и щастието ще се появи. Вървят по главите на хората, предават, получават желаното - а в в душата им нищо, пустота.

Ами обикновеният човек?

Да, той често се сблъсква с жестокостта на този свят. Но затова пък той притежава нещо истинско. Всичко, което има е едно истинско, живо, ценно, мило сърце. И животът му е истински - той не се стреми към атрибути, той се наслаждава на моментите.

Затова него така не го обичат. Защото е като цвете на полето  - щастлив е с малкото, което има и цъфти. Не му трябва нищо друго освен настоящето.

Всичко, което е добито чрез интриги, измами, манипулации, не би му донесло щастие. Хората, които се намират близо до него само благодарение на хитростта на човека - това не са точно хората, които наистина го обичат.

Ето защо, въпреки че светът принадлежи на егоистите, само тези, които имат светла душа, са щастливи в него. Само чрез собствената си светлина можете да направите живота специален. Щастлив и истински. А повече от това и не ни трябва.

По материали на Cluber.

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: