Какво си мисли вашата котка и дали не е психопат?

Изследването, публикувано в Journal of Research in Personality, предлага тест, първоначално разработен за хора, но с малко научни промени - валиден и за котките. Моделът измерва нивата на смелост, подлост, своенравност и независимост, за да оцени като цяло тенденциите към психопатично поведение. 

След като попълните CAT-Tri + test, който може да се намери онлайн, ще получите т.нар. „CAT-Tri+measure” за нивото на психопатичните наклонности в характера на вашия домашен любимец. Екипът се надява, познавайки този резултат, хората да подобрят взаимоотношенията си с котките.

„Нашите котки и многообразието на тяхната персоналност ни вдъхновиха да започнем това изследване“, казва пред Motherboard психологът Ребека Евънс от Университета в Ливърпул, Обединеното кралство. Тя е лично заинтересувана и е изпробвала теста за психопатични наклонности първо на своята котка и е открила, че „Моят Гъмбъл има сравнително висок резултат по скалата за своенравност – което означава, че може да бъде доста гласовит, търсещ близост и спонтанен в изразяването на настроенията си“.

Въпросникът изисква следната информация: вашата котка проявава ли приключенски дух, когато проучва територии, как реагира на други котки, трябва ли да я стимулирате непрекъснато и спазва ли домашните правила. Има и допълнителни въпроси за поведението, като внезапни промени в настроението, агресия към нови хора и реакции при галене. 

Точността в резултатите варира от мнения като „Това не е моята котка“ до „Моята котка е точно такава”. Тестът, който предвижда общо 46 отговора,  включва и въпроси, оценяващи отношението на хората към домашиня им любимец.

При хората психопатията често се изразява с липса на емпатия и склонност към манипулиране на другите – въпреки че външно психопатите (както и котките) може да изглеждат не просто нормални, а дори очарователни.

„Вероятно всички котки имат елемент на психопатия, тъй като някога това е било полезно за техните предци по отношение на придобиването на ресурси: храна, територия и възможности за чифтосване“, казва Евънс.

Крайната цел на изследването е като разбираме по-добре нашите котки, да им създадем условия, подходящи за техния нрав. Например, любимците с по-висок резултат за смелост, може да получат повече предмети за драскане или катерене. 

Проучването има и друга цел – при нежелани характеристики, котките да бъдат поставени в подходяща среда, която да ги превъзпита и собствениците им да ги задържат – вместо да ги изоставят в приюти, където може да бъдат евтаназирани. 

За окончателния вид на въпросника учените са работили с 2042 доброволци - собственици на котки и техните домашни любимци, като са извлекли и някои типизации. 

Така например, по-високата степен на своенравност и независимост у котката подсказва по-високо качество на отношенията със собственика ѝ – т.е., стопанинът е оставил любимеца си да развива своите естествени наклонности и да ги проявява открито, докато „по-добри” резултати в подло и предизвикателно поведение са знак за по-ниско качество на отношенията, тъй като с държането си човекът е принудил котката да даде израз на подобни качества. 

Така че в известна степен зависи от нас какво поведение ще проявят любимците ни. И не забравяйте - не случайно казват, че котките са били почитани като божества в древния Египет и не са забравили това.