Канадец извърши околосветско пътешествие за 11 години - пеш и без пари

За околосветското пътешествие Жан взима със себе си само удобна количка на колела, палатка, спален чувал и аптечка. Мобилния си телефон оставя вкъщи.

Рано сутринта на 18 август 2000 г., точно на рождения си ден, Жан с помощта на сина си изтъркаля количката си на улицата.

"Изчакахме до 9 часа сутринта, когато дойдоха приятели и все още не можехме да разберем щастлив ли е този ден или тъжен, казва Жан. - Баща ми, бременната ми дъщеря, съпругата ми Люси - всички бяха там. Луси изпрати покани до репортери, но в крайна сметка никой не се появи“.

Завивайки зад ъгъла и скривайки се от погледа на близките, Жан се насочва на юг, в посока към Съединените щати. Когато стига до американската граница, той вече е в такъв вид, че се страхувада дали няма да бъде сбъркан с бездомник и да не го допуснат в страната.

"Тогава все още не знаех добре английски, разказва Жан. - И на въпроса на граничния служител каква е целта на посещението ми в Съединените щати, аз му отговорих на развален английски: "Аз да ходя в Мексико и Америка, да ходя пеша". Граничарят замълча и попита съчувствено: "Може ли поне да ви донеса вода?“

Влизайки в САЩ откъм север, Жан стига до Южна Америка по брега на Атлантическия океан, от там поема надясно и продължава да се движи по брега на Тихия океан. Абсолютно сам прекосява чилийската пустиня Атакама, в Аржентина завива наляво и преминава от другата страна на континента. Тук пред Жан възниква водна преграда. Преминаването през Атлантическия океан пеша очевидно не е възможно.

Жан известно време тъпче замислен на брега. И тогава се случва чудо. Местна авиокомпания, след като научава за околосветското му пътешествие, му подарява самолетен билет до отсрещния бряг. Така Жан се добира до Южна Африка и оттам отново тръгва пеша.

Жан не е допуснат до Либия и му се налага да обиколи Мароко. След това отива в Европа и за кратко пребивава в Англия. Не посмява да отиде в Русия заради студеното време и вместо това се озовава в Индия, Китай и Южна Корея, където според него се среща с едни от най-доброжелателните хора на  света. След това преминава през Филипините, прекосява Малайзия, Австралия и накрая се озовава в Нова Зеландия, откъдето се връща обратно в Канада.

Пътешествието му продължава цели 11 години. През цялото това време той се среща със съпругата си веднъж годишно - на Коледа.

Независимо от това, че Жан се опитва да пести доколкото може, парите му свършват още в самото начало на пътуването - в Централна Америка.

"Не съм много добър в просията, но се получи някак естествено", смее се той. "Всъщност съм доста срамежлив, но се оказа, че това само помага, защото в известен смисъл това очарова хората". Впрочем, хората обикновено му дават пари и храна без никакви молби.

"Разбирайки, че се каня да прекося света пеша, хората просто пъхаха 20 или 50 долара в джоба ми. Икономисвах от всичко и тези пари ми бяха достатъчни за дълго време. Знаете ли, в  Индонезия и Африка можете да хапнете страхотно за 1 долар!"- разказва Жан. По-трудно е с нощувките. През четирите хиляди нощи, прекарани в пътуване, не винаги му се отдава лесно да си намери подслон.

"През повечето време намирах място за спане: ходех по 3-4 километра, докато намерех безопасно кътче, където да разпъна палатката си. А освен това молех да ме пуснат да пренощувам някъде. Но това не е лесно навсякъде. Например в Америка се случваше да чукам на вратата на седем къщи подред, докато не намеря подслон. Понякога заради постоянното ходене се чувствах толкова уморен, че вече не можех да се усмихвам и да обяснявам подробно на хората, че търся къде да пренощувам. Тогава спях по улиците или в парковете, до бездомните".

Жан изчислява, че по време на пътуването си е приютен от 1600 семейства, прекарва приблизително същия брой нощи в палатка, останалите - в пожарни служби, полицейски участъци, църкви, приюти за бездомни, болници и училища.

В Египет Жан лекува зъбите си безплатно, в Индия получиава слънчеви очила като подарък, а в Алжир претърпява хирургична операция и прекара две седмици безплатно в болница. Във Филипините, докато пресича опасен участък на остров Минданао, е придружен от цяла армия от тридесет войници, които скандират с него: "Искаме мир". В чилийската пустиня Атакама едва не го захапва пума. А в Южна Африка му позволяват да пренощува в празна затворническа килия, а пазачът от сутрешната смяна по погрешка отказва да го пусне.

Но главното, което се случва с Жан по време на пътуването му, дори не са приключенията, а промените, които се случват със самия него. За 11 години Жан не спечелва нито цент и въпреки това, според него това са най-ярките и щастливи години от живота му. Днес той е уверен, че материалният успех изобщо не е предпоставка за щастлив живот.

"Всички сме заслепени от парите-  толкова много са уловките около нас от типа "купете това или онова и ще бъдете щастливи". Вече не искам да играя тези игри - по време на пътуването си срещнах много щастливи хора, които изобщо нямаха пари".

Жан се завръща у дома в Канада след 11 години през януари, когато е на 56-годишна възраст. Той обикаля Земята пеша, изминавайки общо 76 хиляди километра, скъсва 49 чифта обувки и прекосява 64 държави.

При това се оказва, че пътешествието му е не само околосветско, но и абсолютно първо в живота му. Преди това Жан никога не е пътешествал никъде, освен ако, разбира се, не се броят екскурзиите му до Флорида.

Жан се завръща у дома, както в началото на пътуването си, все така безпаричен и фалирал. Само че това вече не го притеснява. "Опитът и знанията, които имам сега, са много по-ценни от парите", сигурен е той.

Сега Жан има една цел: да не провали крайния срок, който издателят му е определил за отпечатване на книга за пътешествието му.