Световната икономика трупа огромен дълг и това е по-страшно от COVID-19

Световната икономика трупа огромен дълг и това е по-страшно от COVID-19 Снимка: pixabay.com

Печатането на пари създава перманентна криза и води до рязко повишаване на цените, казва доц. Григор Сарийски от БАН

Икономиката не е нещо, което може да прави резки маневри – значимите процеси в икономиката се развиват с години и след това трудно могат да бъдат спрени – на практика това е като да обърнете голям кораб. Така коментира състоянието не само на българската, но и на световната икономика доц. Григор Сарийски от Икономическия институт на Българската академия на науките (БАН).

Според него най-големият проблем е трупането на огромен дълг в световен мащаб. Това води до „задъхването на икономиката“ и създаването на т.нар. „зомби компании“ (компании, които съществуват единствено благодарение на ниските разходи за обслужване на дълговете си) и ангажирането на все по-голяма част от ресурса, който иначе би могъл да бъде впрегнат в продуктивни и иновативни производства. И това не е от вчера или от възникването на пандемията от COVID-19, а е продължение на процес на затъването на световната икономика в дълг, започнал още 2008 - 2009 г. „На практика, по данни на много международни организации, дълговете достигнаха до 3,6 - 3,7 пъти от световния брутен вътрешен продукт. Това е много над нивата, които сме виждали досега“, анализира Сариийски по БНР.

Този ресурс не може да бъде освободен именно по тази причина – помпането на все повече евтин дълг. От 2008 г. лихвите постоянно намаляват. Това в момента е създаването на една нездравословна среда и няма как да завърши по друг начин, освен със следваща вълна на кризата“, прогнозира доц. Сарийски.

Той очаква цялата вина да бъде хвърлена на пандемията, но подчерта, че истината е съвсем друга.

„Коронакризата само доведе до ускоряване и задълбочаване на неблагоприятните тенденции. Вероятно през 2021 г. ще видим разразяване на нова вълна на кризата, защото през 2020 г. ние реално нямахме криза. Нито едно банка, нито една голяма компания не фалира. Същинските последствия от този застой и от потъването на икономиката в блатото тепърва ще се проявят“, твърди икономистът.

По думите му икономиката навлезе в един много порочен цикъл. Икономистът го сравни с финансовите процеси, който видяхме в България през 90-те години на миналия век.

„Същото се получава сега в световен мащаб – печатат се облигации, които замръкват вечерта в трезорите на централната банка. В Европейската централна банка положението е много по-зле от това в САЩ, където е 1/3 от техния БВП. Активите на ЕЦБ са 55% от БВП на еврозоната. В Япония активите на Японската централна банка са 125% от БВП“, информира Григор Сарийски и заяви, че това представлява печатане на пари.

Икономистът напомни, че когато се емитира все повече държавен дълг и този дълг пряко или косвено се изкупува от централна банка, това означава, че паричната маса, парите в обращение се увеличават.

„Увеличението на парите неминуемо води до рязък ръст на цените в икономиката, съответно и до рязко нарастване на потребителските разходи, реално обедняване на населението", посочи в анализа си доц. Сарийски. „Единственото, което спира да се развие този процес, е, че хората влагат все по-голяма част от доходите си в банките и това е, което пречи на потребителските разходи да нарастват рязко и да доведе до стрес в икономиката".