Яна Рупева: „Северозапад“ е начин на мислене, но това не е лошо

Яна Рупева: „Северозапад“ е начин на мислене, но това не е лошо

Фондация „Проект Северозапад“ - в помощ на северозападния човек.

Да бъдеш социален предприемач в най-бедния регион на най-бедната европейска държава – това може би е една висша форма на идеализъм, упоритост, находчивост, екстравагантност, пробивност и обикновена, човешка добрина. В това си съчетание тези качества не са често срещани в днешно време. Това е една от причините да потърсим социалния предприемач, учредител и директор на фондация „Проект Северозапад“ Яна Рупева, за да разберем повече както за проекта, за идеите му и целите, които си поставя, така и за хората, които стоят зад него.

Яна Рупева работи за създаването на фондацията и нейното развитие от самото начало, много преди тя да бъде регистрирана официално. Работи в гражданския сектор от 1998 г.  и е стигнала до един извод: „Дарителските средства винаги свършват, а държавните никога не стигат!“ От 2003 г. ръководи програмите за индивидуално дарителство на фондация "BCause", а от 2008 г. отговаря и за работата с корпоративни дарители. Зад гърба си има реализирани програми за повече от 4000 индивидуални дарители и повече от 30 корпоративни дарителски програми. Разработва анализи и оценки за благотворителни политики на компании. Всичко това я прави експерт както в привличането на дарители, така и в използването на различни дарителски механизми, и в работата с държавните институции в името на различни благотворителни каузи и проекти. Нейната лична кауза са хората – особено тези, които имат нужда от помощ.

„Северозападът" е не просто географски район, според мен той е и начин на мислене, специфичен контакт, уникален език, чувство за хумор. Какво е за Вас? 
 

Когато дойдох насам преди десетина години, ми се стори много странно място със странен език. Аз съм потомка на македонски бежанци, корените ми не са в този край на България, но постепенно започнах да чета и да слушам повече за региона, за неговите традиции, за историята му, започнах да го опознавам и ми стана скъп по много особен начин. Мисля, че е уникален най-вече с хората си. Противно на общото мнение, те са изключително сърдечни, добронамерени и отворени – трябва им време, за да го покажат, но е така. Съгласна съм, че „Северозападът“ е начин на мислене, но това не е непременно лошо нещо. Хората от този регион са лъгани доста и съответно са недоверчиви в началото. Освен това природата тук е уникално красива и непозната за много хора, а трябва. 

Районът все още е най-бедният в Европа, защо според Вас? 
 

Има много исторически обусловености за икономическото състояние на региона, паралелно с икономическите процеси текат и демографските – логично, когато няма работа, по-младите мигрират и така днес това е регион с доста висок относителен дял на възрастно население – близо 30%, а в селата – над 70%. За изминалите няколко години наблюдавам постепенно икономическо раздвижване на региона и обратна миграция на работоспособни хора, но още е много рано. 

Казват, че „Битието определя съзнанието“, какво е битието и какво – съзнанието на хората от Северозапада?
 

Разбира се, че има връзка. Ние работим в малки населени места, с предимно възрастно население. Хората живеят трудно, не само поради малките си пенсии. Това са малки, планински села. В тях няма аптека, лекар идва не по-често от веднъж седмично, в доста от тях няма регулярен публичен транспорт, хранителните магазини са по-скъпи от тези в общинския център, няма постоянно присъствие на полиция, в много случаи кметът е всичко описано. Особено трудно е зимно време, когато наред с обичайните трудности възрастните трябва да се справят сами със снега, с дървата, с печките, с болежките си. В немалко села има някакъв обществен живот около пенсионерските клубове, но като цяло хората се чувстват сами. За някои това води до озлобление, при други до дълбока тъга. 

С какво помага „Проект Северозапад“? Защо създадохте тази организация и какво представлява тя?
 

„Проект Северозапад" стартира преди 4 години с амбицията да създаде патронажна кухня, услуги за възрастни хора в дома, склад за дарена храна, работилница за сувенири, в която да работят лица с интелектуални затруднения. Днес, 4 години по-късно, всичко това работи. Обгрижваме 12 села от общините Мездра и Враца. Броят на хората варира постоянно по различни причини – пътувания, постъпване в болница, присъствие на близки, смърт… За изминалите почти 12 месеца сме хранили и сме обгрижвали над 110 души. Всичко това показва, че работата ни е важна, особено в последната година, COVID годината. Освен възрастните хора, постоянно имаме хора, които храним – хора, изпаднали от обществения живот по различни причини. Храним и няколко деца от семейства в изключително тежко материално положение. Успяхме да се регистрираме като социално предприятие и се опитваме да работим по правилата на социалната и солидарната икономика.
Създадохме всичко това, защото смятаме, че подобни услуги са важни, защото смятаме, че те трябва да работят по механизъм, който да им позволява да се самоиздържат. И защото по грижата за възрастните и болните се мери колко е цивилизовано едно общество.

Не изземва ли социалното предприемачество функцията на държавата да се грижи за хората в нужда? 

Едно социално предприятие не би могло да поеме ролята на държавата, но може да бъде неин партньор в доставката на услуги, като принася добавена стойност към услугата заради механизмите на своето функциониране. Принципът на функциониране на едно социално предприятие позволява то да допълва приходите си от чисто стопански дейности и по този начин да предлага услугите за уязвими групи на социалноприемлива за тях цена – това се опитваме и ние да правим, макар да сме в самото начало на дейността си и все още да разчитаме на дарителска подкрепа. 

Държавата все още не разпознава социалните предприятия като свой потенциален партньор в доставката на услуги - това се вижда от програмите, които текат в момента, свързани с грижа за уязвимите групи хора. Смятам, че ние можем да отговорим на изискванията за качество и ефективност на услугите и дори да бъдем по-добри, защото нашите услуги – независимо какви са те (храна, грижа, транспорт, консултиране) – ще бъдат ползвани само тогава, когато са качествени. 

Колко хора разчитат на вашата помощ? Какви са техните шансове за достойно съществуване без вашата помощ?
 

Тази седмица са 60, като очакваме в края да се включат още 20, изпадащи от програмата за подпомагане на общината. Нашата услуга – патронажна кухня – позволява на хората да се хранят с разнообразна и вкусна храна, без да им се налага да ходят до общинския център да пазаруват. Повече от половината ни клиенти са много възрастни и на легло – за тях тази храна е спасение. 

Какво е важно да знаем, ако искаме успешно да сътрудничим с администрацията в лицето на община или държава?
 

Когато преди 6 години стартирахме с проучване къде да направим нашето социално предприятие, обиколихме над 10 общини. Спряхме се на община Мездра и до ден днешен не съм съжалила нито за момент. В общината – нямам предвид само кмета – има наистина ясното разбиране за необходимостта от подобни външни услуги (непредлагани от общинските служби). Срещаме изключително съдействие и помощ. Не съм сигурна на друго място дали щяхме да сме стигнали толкова напред. В случая не се опитвам да бъда политкоректна – факт е, че от самото създаване на Фондация „Проект Северозапад" общината е наш партньор, а не администрацията, която те възпира. 

Как се финансира едно такова начинание? Склонни ли са хората да помагат на нуждаещите се? 
 

Първите години разчитахме 100% на дарения, от края на миналата година (18 ноември) стартира патронажната кухня. Започнахме да предлагаме, освен грижата за нашите баби и дядовци, обедно хранене за няколко фирми в района и в края на февруари имахме 60% от месечния бюджет осигурени от собствени приходи. После дойде пандемията и днес се справяме страшно трудно, разчитаме само на дарители, за да оцелеем. В момента отново сме в кампания за набиране на средства и ако не успеем да наберем нужното, ще се наложи да прекратим работа. Надявам се, както досега, да успеем и този път. Без дарителите нищо от това нямаше да се е случило. 
Хората са склонни да даряват, всеки човек обича да се чувства полезен и дарява по един или друг начин – дори несъзнателно, помагайки на съседа с пазаруването, ние му даряваме време. Мисля, че нагласата да даряваш може да се развие. Защото много по-ценно е да научиш някого да лови риба, отколкото да му дадеш риба. Ние работим с компании,  за които подкрепата към нас е по-скоро социална инвестиция. Те разпознават потенциала за устойчивост на нашето социално предприятие и мисля, че там е нашата най-силна страна, освен мотивацията, разбира се. 

Коя беше най-голямата трудност, която срещнахте?
 

В последните 4 години най-трудно е да се задържим като организация, да намерим финансиране, да оцелеем. Отвъд това – всичко, което правим, е трудно, защото е ново. За много институции създавахме прецедент – за НАП, за БАБХ, за МТСП – ние сме новатори, а това е трудно. Ще кажете – какво толкова – нали във всяка община има патронаж или пък складове за храна, или пък производители на сувенири – да, но, от една страна, ние сме юридическо лице с нестопанска цел, а не търговско дружество, от друга – ние сме единствената патронажна кухня извън общинските, за тях е различна и регламентацията, и изискванията, и проверките. Например в село Лютиброд трябваше да организираме мрежа от доставки на хранителни продукти и други суровини, каквато тук няма. Почти всичко правехме за първи път – това е трудно. 

За мен лично най-трудно е това, че не знам дали утре ще продължим. Дали няма да се наложи да кажа на вече оформения екип – от утре не сте на работа. 

Какви са целите, които си поставя фондацията? 
 

Планове имаме много. Искаме да развиваме различни дейности, в които да въвличаме лица с интелектуални затруднения, затова и направихме нашата работилница, за да създадем умения у тях. Искаме да имаме собствено стопанство, което да захранва патронажа, да изкупуваме продукция от малки производители и много други неща. Но това е далече все още, всичко зависи от оцеляването ни в настъпилата криза. Търсим възможности, търсим партньорства. 

Според идеалния ни план от миналата година, в края на тази година вече трабваше да имаме приходи, покриващи 110% от нашата издръжка, и наистина да вървим към самостоятелност. В днешната ситуация обаче е трудно на всички, не само на нас, и много ми се иска да преминем по-скоро през кризата, за да сме по-силни. 


 

Четете още, коментирайте и ни следете във

facebook