
Иран: Какво се промени след 12-дневната война
- Акценти
- Текст:

Председателят ѝ Рафаер Гроси каза вчера, че иранската ядрена индустрия е силно увредена, но не и унищожена, така че Иран може да възобнови обогатяването на уран в рамките на няколко месеца. Обикновените иранци са далече от тази тема. Според много от тях, след войната режимът е станал още по-репресивен, разказва пред fanpage.it известният италиански журналист и политически анализатор Джузепе Аконция, чийто репортаж предаваме със съкращения.
В дните след примирието между Иран и Израел са арестувани стотици хора (най-малко 705 според правозащитни организации) и арестите продължават. „Мнозина се надяваха, че войната ще приключи със смяна на режима, но вместо това конфликтът влоши нещата“, казва студентка от Техеран, участничка в движението „Жени, живот, свобода”, възникнало през 2022 г. Според нея след горчивият опит от последните години иранците се чувстват безпомощни и нямат надежда, че гражданските движения могат да променят системата.
„Ако тези 12 дни война приключат така, никой в Европа или САЩ вече няма да се интересува от репресивния режим в Иран. Всъщност, иранците са големите губещи в тази война. Очакваме още по-репресивен режим, по-рестриктивни закони и още по-малко права“, казва 35-годишен учител.
Навсякъде, но особено в кюрдските райони се вихри вълна от арести, придружени с мащабно разполагане на части от силите за сигурност. На импровизирани пропускателни пунктове се арестуват случайни граждани. Изпълняват се и екзекуции на хора, набързо осъдени за шпионаж - въпреки призивите за край на жестоката практика.
Наплашени от жестоките погроми срещу протестите преди няколко години, иранците не приеха 12-дневната война като възможност да излязат на улиците и да поискат промяна, докато режимът редовно организираше митинги в своя подкрепа.

Хиляди иранци напуснаха домовете си, бягайки където могат по света, включително в съседна Армения. „На този етап сме много предпазливи. Очакваме тъмни времена“, споделя млад активист.
За 35-годишен инженер от Техеран режимът е отслабен и има сериозни проблеми – особено предвид успешното инфилтриране на десетки израелски агенти в стратегически държавни институции, които подготвиха успеха на израелските удари. Той очаква властите „да се справят” по обичайния начин - „с още по-голям натиск, арести и заплахи срещу иранците“.
Аятолах Али Хаменей, 86-годишният върховен лидер, който преживя войната в неизвестен бункер, твърди, че САЩ „не са постигнали нищо съществено“ и че с атаката си срещу американската база в Катар Иран е „ударил Вашингтон в лицето“. В действителност, ударът е напълно без резултат, но много от поддръжниците на режима вярват на Хаменей и са убедени, че ударите на иранските военни са затруднили израелската армия.
Техеран празнува „победата над врага” и изпраща с масови шествия загиналите висши военни и учени. Улиците на иранскатастолица са окичени с гигантски плакати на Хаменей и пред него Тръмп на колене, умолявайки за примирие. Официалните медии (а други няма), отричат унищожаването на иранските атомни централи и военни обекти, твърдейки, че запасите от обогатен уран са били своевременно изнесени и надеждно съхранени.
Тези противоречиви „новини” подхранват удобната пропаганда, че войната на Изарел и „терористичните му съюзници” е била един голям фарс. Подновяването на преговорите между САЩ и Иран за ядрената програма на ислямската република изглежда повече от хипотетично. За Европа такава перспектива също не съществува, а и Тръмп не прояви особен интерес към опитите за преговори, насърчавани от Франция, Германия и Великобритания още преди американските атаки срещу Иран.
Ислямската република определено не е победител в 12-дневната война с Израел и САЩ. Разкри се ниското военно ниво на Техеран, лъсна и слабата организация на институциите, изключително уязвими за израелското разузнаване и това със сигурност не е знак за добро здраве на режима.
Но също така е сигурно, че отново обикновените иранци ще платят за последствията. Според тях страната им се е върнала към най-мрачните периоди в историята си, на което умереният президент Масуд Пезешкиан не може да повлияе. Бомбите на Израел и САЩ не инициираха демократични процеси, но обединиха колебаещи се среди, превръщайки ги в твърди привърженици на режима.
Иран никога не се е съобразявал с интересите на „големите” сили и това чувство за независимост е част от националния мироглед. Иран ще отхвърли режима на аятоласите, едва когато тази промяна се превърне във въпрос на съществуване – особено за иранската младеж, обобщава Джузепе Аконция.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

Как изглежда най-старият камък на Земята, който е на повече от 4,1 милиарда години

Иран: Какво се промени след 12-дневната война

Израел е подготвял своя план за нападение срещу Иран още от 2010 г., установиха медии

Иран отвори въздушното си пространство за международни транзитни полети

Уорън Бъфет направи рекордно дарение

Докато Брад Пит представя новия си филм в Европа, ограбват дома му в Лос Анджелис

Режисьорът на „Дюн“, Дени Вилньов, ще снима нов филм за Джеймс Бонд

Пропалестинска група набира членове в Обединеното кралство
