Д-р Цветан Ценков: Ще ми се нашият народ да си върне ценностната система

- Д-р Ценков, кои са приоритетите на Община Видин и кои са най-големите проблеми и предизвикателства, пред които сте изправени?

- На Видин трябва да се гледа като на старопрестолен град, като на една от столиците на България и който след Освобождението е бил от особено голямо значение за нашата страна. 

Много са предизвикателствата, много са проблемите. Нека да започнем от това, което всъщност ни е даденост. Това е нашата история, която е многопластова:  римската епоха, османската, съвремието - Видин се намира на 250 км от трите балкански столици, на 800 км от Виена и Истанбул. Искам да кажа, че ние сме на кръстопът – на двата коридора: номер 4 и номер 7, което само по себе си е предизвикателство. И аз не мога да разбера защо досега централните ръководства на страната не са се възползвали от него. 

В случая задача номер едно е да оправим пътната инфраструктура. Както в града, така и подходите от бъдещата магистрала до София, включително с тунелите под Петрохан, което автоматично ще направи връзката със столицата много бърза. 

На фокус трябва да е и жп проектът, който е с дължина 148 км, между София и Видин, и е част от европейската жп инфраструктура на интерсити експресите – скоростните влакове, чиито коридори вече се изграждат до Белград, Будапеща, Скопие. Като това е автоматична заплаха за България от гледна точка на трафика в посока запад, изток и юг. Казвам, че ние можем да се окажем байпасирани, което е огромно предизвикателство както за региона и за развитието на Видин, така и за развитието на нашата страна. И не на последно място, когато говорим за инфраструктурата, важно е развитието на Коридор № 7 – река Дунав. Между Тутракан и Видин няма никакъв трафик на кораби, с пасажери, туристи и каквото и да било. Единствено западните компании, които превозват туристи от Пасау до делтата на Дунав, използват реката. Ние въобще не се възползваме от тази възможност. Поставял съм този въпрос пред Асоциацията на Дунавските общини и смятам, че това ще се реши скоро.

И не на последно място – какво се случва с такива летища като видинското? Те ще влязат ли в приоритетите на националната въздушна инфраструктура, ще ги използваме ли, примерно за спешна помощ, за карго стоки, за пътникопоток, при условие, че в Румъния вече стигнаха до 600 хиляди пътници годишно, имам пред вид в Крайова? 

Вторият огромен проблем и предизвикателство пред Видин е как да го върнем на картата на България като индустриален център – имам предвид развитието на Южната индустриална зона, при условие, че сме на такъв страхотен кръстопът. 

И затова проведох среща в Министерство на икономиката със служебния министър на икономиката Кирил Петков по повод на това, че наистина Видин е разположен на стратегическо място. Ние сме стартирали процеси с проф. Димитър Тадаръков да изградим една от големите Свободни индустриални икономически зони върху територията на цялата видинска община. 

Предоставили сме в писмен вид материалите и за Сърбия, и за Румъния, така че да изградим първата Федерация на свободните индустриални зони, за Балканска федерация говоря, между Румъния, България и Сърбия – в този район, в който и за трите държави по много странни причини за мен, може би са и геополитически донякъде, се намират най-бедните области. Долж е най-бедният район в Румъния, Северозападният район – в България и Източна Сърбия също е една от най-бедните части на западната ни съседка.

Целта е да дадем шанс на населението – първо, да се върнат част от съгражданите ни от европейските държави, в които работят в последните 15-20 години и още.

На второ място, пред тази идея за създаването на свободни индустриални зони стои въпросът за привличане на инвеститори. В тази връзка Община Видин ще изгради може би първото в страната общинско енергийно дружество, което е в отговор на така наречената „Зелена сделка“ на ЕС и развитие на новите технологии в енергетиката. 

Имам предвид изграждане на малки фотоволтаични мощности, говорим за водородната клетка, която може да бъде включена в най-различни елементи на нашата икономика и не на последно място, това са вече доставките на газ до града от тръбата, която минава на 30 километра от Видин. 

Един от най-важните елементи е развитието на културата и туризма. Видин има всички предпоставки – със замъка „Баба Вида“, с градската градина край Дунав, която е уникална за България и за Европа около Дунава, да се превърне в най-големия фестивален и културен център на Балканите. И със своята минерална вода, и със своята история – знаете, че над 120 години се провежда традиционният Видински панаир, който тази година го стартирахме като икономически, с богатата културна програма. Поставихме началото на редица фестивали – VidaArt, SummerVibes, оперен, в замъка „Баба Вида“, който направихме с проф. Нинова, от 3-ти до 6-ти септември беше второто издание на Международния фолклорен фестивал „Синия Дунав".

Това са предпоставки, които ми дават основание да вярвам, че Видин тепърва ще се развива като културен и туристически център на Балканите. 

Иска ми се между Калафат, Видин и Зайчар да се направи една Балканска фиеста – един път в годината, с най-добрите певци от Балканите, включително и с участието на гърци, турци, да дадем възможност хората наистина да се радват на цялата тази историческа даденост. Както виждате, много са предизвикателствата, да не говоря за възстановяване на цялата видима история, която беше обрасла в тръни и растителност. Сега сме изчистили нашата градска крепостна стена, която е уникална по своята даденост и не е бутафория, както е на някои места в България. 

Ние имаме и с какво да се похвалим, имаме и какво да направим. Но, за съжаление, много бавно се случват нещата, още повече тази политическа и ковид ситуация е много неприятна.

- За какво най-често Ви търсят гражданите, обикновените жители на общината в приемните Ви дни?

- За работа, естествено. Много е странно, че Община Видин се явява най-големият работодател. Ние си направихме общинско дружество за чистота и озеленяване, там са 250 човека. Градът се променя. Видин не е същият. Искам да кажа, че го изчистихме – квартал по квартал, година и половина, зиме, лете, премахнахме първо бурените, беше страшно занемарен градът. Предстои кофите за битов отпадък, които заварихме и са под наем, да ги заменим със собствени, да им инсталираме електронни датчици, така че да бъдем по-модерни. Имаме вече собствена техника, градът изглежда различен.

- От какви ресурси се нуждае един кмет, за да изпълни програмата си? И това само финансови измерения ли има или някакви по-дълбоки , човешки измерения?

- Вие го казахте сам – най-важният ресурс е човешкият ресурс. В града няма достатъчно специалисти. Ако ни потрябват инженери, откъде да ги намерим, като години наред в държавата се е работело срещу регионите? Това абсолютно отговорно го заявявам, защото няма как България да е морето, Пловдив и София. 

А толкова млади хора могат да живеят в периферията, ако там се създадат възможности за поминък на тези хора. Виждате, че заради ковид ситуацията все повече ITспециалисти търсят природата, малките населени места, където може да се живее супер. И ако имаме един скоростен влак Видин – София, какъвто беше замислен от 148 км изцяло ново трасе, един час е пътят до София. И още пет часа до Виена. Т.е. моят приоритет е да говоря от тук нататък с всяко едно правителство, да се замислят. 

Северозападната част на страната ни е била традиционно най-развитата част на България в миналото. По турско време, знаете, Осман Пазвантоглу, Бдинският (Видински) полк, който е наследник на неговата армия и изведнъж, в ХХІ век ние сме най-изостанали. Това означава, че нещо е объркано. И това, което е объркано, се казва политиката. Ние разчитахме досега на едни постановления на Министерски съвет, с които общините получаваха пари. 

Това не е достатъчно, трябва да се види какво е необходимо на една община, за да се развива. На първо място е икономиката. Инфраструктурата е задължителното условие, за да дойде някой инвеститор до тук. Но кой инвеститор да дойде, когато трябва да пътува 200 км от София до Видин за 4 часа? От 100 години, и от времето на комунизма си говорим за двата тунела, които биха направили България изключително комуникативно място, това е под Шипка и под Петрохан. 

Имаме закон за концесиите, имаме със сигурност мощни международни фирми, които ще дойдат, както в Австрия, ще пробият тунелите, ще събират такси и който иска да стигне за 10 минути до София от Монтана, ще плаща, както е в участъка между Линц и град Залцбург, където се пътува под Алпите. И аз затова казвам, че е национално късогледство ние да не решим тия въпроси.

- В тази връзка, като гражданин и като кмет на община Видин, според Вас чашата наполовина пълна ли е, или наполовина празна? Оптимист ли сте?

- Оптимист съм и ще кажа защо. Ние само допреди 140 години сме имали килийно образование. В момента на всички научни форуми участват българи, да не говоря за нашите деца, които са в елита на университетите по света. Трябва държавата час по-скоро да си дойде на мястото и да даде шанс на младите българи, които не са много щастливи, като живеят в Америка, Канада и Западна Европа, защото там не е нашето място.

Даже имах една среща с президента на страната и отговорът на въпроса как да върнем младите хора е много прост: с работа и с добро заплащане. Т.е., ако в България законността стане основополагаща, както в Сингапур и се даде възможност наистина на бизнеса да съществува без сериозна намеса от страна на държавата, през регулативните й механизми, ние, от едно блато, каквото е било Сингапур преди 80 години, можем да се превърнем в Швейцария на Балканите и в Югоизточна Европа. Това е отговорът. Естествено, че съм оптимист.

Не може, където е текло пак да не потече. Не може градът, от който тръгват двата химна на България – гражданският и военният, да е зле, това е абсурд. Защото Видин е съизмерим само с Пловдив, Велико Търново и Варна. Русе е нов град, през последните 100 години, докато Видин е старопрестолният град. 

- Какво е Вашето лично послание към жителите на Видин и към гражданите на България?

- Искам да призова всички да гледат един видео клип, направен наши видински деца, които следват в София – някои учат театрално изкуство, други право. Той се казва „Градът с реката от омраза“. Аз имах среща с тези деца. Те са учудени от нашата народопсихология и от това, което го е синтезирал Радой Ралин: „хем такива, хем такива, но най-вече еди какви си“. На мен ми се ще нашият народ да си върне ценностната система. Това ми е упрека към всички, и болката, защото много хора не разбират какво се случва и са подвластни на фейсбук-пропагандистите, които непрекъснато пускат някакви простотии в пространството и тормозят хората психически. 

Клипът „Градът с реката от омраза“ е уникален, има го в Ютуб. Това са деца, които са видели непрекъснатите атаки срещу усилията на Община Видин, не срещу мен персонално, а срещу цялата Община за това, което се случва. Нужна беше година и половина, за да се види, че нещата си идват на местата. В крайна сметка и когато човек се роди, той не може веднага да се изправи и да проходи. Управлението е сложно изкуство да можеш да угодиш на всички. Но това, което искат хората, пак го казвам, е работа и добри битови условия.

С последното постановление на Министерски съвет получихме 2 750 000 лв., с които доста улици ще оправим, сега ще баластрираме и доста улици по селата. Надявам се със строителството на магистралата, заради геополитическото си положение Видин да се върне на картата на България. Наистина истински се надявам, въпреки усилията на много завистници да ни попречат.

По-долу можете да видите и видеоклипа, за който говори д-р Ценков.

Редактор Евелина Георгиева