Разхвърляният ум на един издател

Разхвърляният ум на един издател

Поетът, човекът и издателят Симеон Аспарухов

Симеон Аспарухов е човекът, който стои зад популярния блог „Разхвърлян ум“, зад издателство „Библиотека България“, зад книгите „Дни за обичане“ и „Говорим за нея“ – съвместен проект с поета Емилиан Примов, който е и първата книга, издадена от „Библиотека България“. Приходите от тиража на „Говорим за нея“ изцяло са преведени по дарителска сметка за благотворителната кауза „Дари надежда на Сияна“. До края на годината се очаква да излезе втората самостоятелна книга на Аспарухов, като част от приходите отново ще бъдат дарени за благотворителна кауза. Този път той е избрал новооткрития Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания в село Опицвет – на тях ще бъдат дарени 2,00 лв. от всяка дарена закупена книга. Освен блогър, автор и издател, съществена част от живота му са природата, фотографията, музиката, графичният дизайн, изобразителното изкуство... С еднаква лекота може да разкаже за това, как Странджа прелива в морето, за запечатания миг от вчерашния дъжд, за значението на забравените диско-кралици и за бъдещите проекти на едно издателство за поезия.  

Преди 

Преди да застане зад блога, издателството и книгите, Симеон Аспарухов е митнически експерт. И сега си спомня с усмивка за това си амплоа: 
Донякъде ми липсва сега – закони, закони, правилник за прилагане на законите, временни режими, хора, дейности, крайни срокове... Сега, когато минаха вече четири години, си давам сметка, че на ден съм работил с едно двеста души в различните отдели, банки, пощи, митници и клиенти. Тоя постоянен напрегнат ритъм ме зареждаше много. Колкото и да е невероятно, наистина ми липсва.“ 
В началото се притеснявах – както във всяка работа, има едни правила, условия, законови положения, специфични отношения... Трябва да знаеш как да постъпиш, към кого да се обърнеш. Трябва в същото време да внимаваш да не засегнеш някого. Всичко това не е само въпрос на експертни знания, а до голяма степен зависи от добрата комуникация.“  
Предложили му работата точно защото впечатлява с адекватната си комуникация и защото умее да намира решения в критична ситуация. А той се съгласил, защото всяко ново нещо е стъпало. Когато обаче се задържал твърде дълго на това стъпало, решил да продължи натататък. „Разбрах, че не ми се случва нищо извън матрицата, а това е тъжно“, казва той.  
С много от колегите от митницата Аспарухов поддържа контакт и сега, може би с малко наваксване би могъл да се върне в професията, но следващото стъпало го е отвело вече на друго място. 

След 

Премиерата на първата му книга през 2017 г. била впечатляваща. Толкова впечатляваща, че той си признава сценичната треска. „Излязох на сцената и видях едни 400 човека, които чакат мен – и в този момент разбрах какво е страх. Но все пак излязох, прочетох си стиховете и беше хубаво!“ – спомня си той. „Един ден, когато много остареем, ще си спомняме, как сме се събрали в кръг преди премиерата, как сме си пожелавали успех, как сме се вълнували... И това ще са най-милите ни спомени“, сигурен е Симеон Аспарухов.  

По същия начин, с вълнение и внимание, посреща и всяка нова книга, която предстои да излезе с логото на издателството. „В началото се радвах на всеки нов автор, който ни потърси - за това, че е избрал точно нашето издателство измежду всички други. Мислех си, че това е отношение, внимание, доверие... Истината е, че хората ни познаваха и затова се обръщаха към нас. С времето отношението ми се променя и започвам да подбирам и авторите, и книгите. Познанството ми с хора като Маргарита Петкова, Камелия Кондова, Виолета Христова, Весела Люцканова, Ели Видева, Владимир Зарев - това е причината за тая промяна. Всички тези хора са ми помогнали много, без да го знаят и без да си поставят такава цел. С опита си, с творчеството си, с това, което са ми препоръчали, с това, на което самите те обръщат внимание. Но то е диалог – говорим си, чуваме се.“ 

За това, как избира днес кои книги да издаде, Аспарухов казва:  
Има много неща, с които един текст може да те „хване“ – с начина, по който авторът гради образност, с арсенала от думи, които ползва, с начина, по който струи стихосложението... Поезията е и ритъм, музика. Мисля си, че истинският творец веднага може да се разпознае – при него няма колебание, дали произведението е добро, „хваща те“ веднага. Добрият поет е една особена чувствителност и достоверност, които не се учат. Никакъв „курс по творческо писане“ не може да ти даде това, ако ти го нямаш в душата си и в мисленето си поначало. Иска ми се да издам Неруда и Ленард Коен – толкова дълбока поезия има във всяка тяхна дума!“ 

Сега 

Все повече стойностни автори се обръщат към нас за книгите си, което ме радва – това означава, че сме успели да стигнем до тях. До голяма степен приемам този успех като лично постижение, защото, когато създадохме издателството, много хора се прехвърлиха веднага от блога „Разхвърлян ум“ към него. Това показва, че съм успял да изградя някакъв мост на доверие между мен и читателите. Аз стигам до хората с това, че съм много искрен, и в онлайн-пространството винаги съм присъствал с името и с лицето си. Пиша това, което мисля, и заставам зад всяка своя дума. По този начин може би давам грешни сигнали – след два разговора всеки решава, че сме приятели завинаги, но това са негативите на професията, които се уча да неутрализирам.“   

Никога не съм ходил да моля за протекции или за помощ – не знам как се прави това, не е моето нещо и не смятам, че това е начинът, по който трябва да се случват нещата. Всеки има правото да ме хареса, или не – няма нищо задължително“, казва той.  

Книгите 

Симеон Аспарухов разказва, че е израснал в дом с огромна библиотека, в който книгите са били на почит. Така може би се е научил, че книгите винаги са ценност. В трудните години в средата на 90-те родителите му решили да се лишат от библиотеката и да я продадат, за да оцелеят. „Няма такава болка, такава липса и празнина!“- спомня си той. И добавя: „Така се научих, че книгата може да е всичко – от хляб до болка."

Да стане издател, редактор или поет не е било детската му мечта, но книгите са непрекъснато някъде в разхвърляния му ум. Ако не редактира, чете. Ако не чете – пише. Толкова много думи и всяка трябва да намери точното си място, вярното си значение и момента, в който да блесне – или да остави красноречива тишина след себе си. Книгите могат да бъдат работа, удоволствие, развлечение, уют... Но няма безполезни или глупави книги, твърди Симеон Аспарухов. Дори това, което ти се струва безкрайно безсмислено трупане на думи, може да те научи на нещо. Например, че има други книги и друг начин на разказване.  

Всеки, който е написал книга, колкото и слаба да е тя, може да даде на читателя поне една уникална сентенция, един израз или метафора, които никъде другаде няма да срещнеш. Защото всички сме светове – и всеки свят е уникален.“  

Истински важното 

Важното е да има следващо стъпало, смята Симеон Аспарухов. Да отстояваш ценностната си система и да я надграждаш. Да срещаш толкова добро, колкото и зло, толкова красиво, колкото и грозно. Да можеш да направиш разликата между тях. И да не подминаваш – защото всичко е свързано. Ако избереш да виждаш само красивото, просто няма да успееш да видиш грозното и то ще порасне. Не можем да се затваряме и ограничаваме в изборите, които правим, защото това са мерките, по които определяме точно къде сме, какво наистина харесваме, как живеем в реалността.  

 

Симеон Аспарухов е роден през 1977 г. в София. Продължително време се занимава с психодрама, впоследствие изучава психология във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. През 2009 г. се квалифицира и като данъчен и митнически посредник в Българска търговско-промишлена палата. Дебютната му книга носи името „Дни за обичане“ и излиза от печат през 2017 г. Година по-късно заедно с Ива Спиридонова създава издателство „Библиотека България“, което представя съвременна българска литература. През 2019 г., заедно със Станислава Пирчева-Ава, води рубриката „Разхвърлян ум“ в предаването „Нощен хоризонт“ в БНР. В последните дни на 2020 г. предстои да излезе от печат втората му самостоятелна книга „Приказка само за теб", част от приходите на която ще бъдат дарени на Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания в село Опицвет.


 

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: