Народният театър отбелязва 170 години от рождението на Иван Вазов

Народният театър отбелязва 170 години от рождението на Иван Вазов Снимка: Народен театър

Интервю с Ева Тепавичарова.

Разкажи ни за този нов спектакъл, който ще се играе на сцената на Народния театър.

Това е една нова пиеса, която драматургът на Народния театър Мирела Иванова написа специално за честването на 170-годишнината от рождението на Вазов тази година. Цялата идея възникна у Параскева Джукелова, когато един ден в неформален разговор ми сподели: „Абе, знаеш ли, Вазов е писал страшно много любовна лирика и тя е неизвестна.” 
 


 

Аз отговорих: „Така ли? И аз не съм попадала на негови любовни стихове.”


 

„Писал е за толкова много жени, за Тамара Катерина, Джованина… Всякакви имена има”, и започна да ми ги изрежда. „А, това е много интересно!” Хубаво е да се види нашият писател в друга светлина. Ние всички сме го обгърнали в ореола на Патриарх на българската литература. 
 


 

Хубаво ще е да се представи под един друг ъгъл - като човек, който също е бил млад, като мъж, който е имал своите трепети и любови, и така нататък. 
 


 

Факт е, че той не е афиширал любовните си поеми и любовната му поезия е била доста загърбвана през годините – може би и защото е имал доста връзки и с омъжени жени, а пък и знаеш как гледа нашето патриархално общество на този тип взаимоотношения.


 

Ако това нещо се случи на един френски автор, французите биха го афиширали като част от културата. Докато ние сме склонни тук да го прикриваме като нещо срамно. Вазов е бил много чувствителен мъж и се е вдъхновявал от всичките си срещи с жени. Така че това е новото представление на Народния театър. Казва се „О, ти, която и да си” – това е цитат от едно негово стихотворение, и се надявам да се получи нещо силно, красиво и елегантно, към каквото се стремим. Не поетичен рецитал, а поетичен спектакъл.

Кой участва в него?

От името на разказвача и превъплъщавайки се в ролята на Иван Вазов е един много млад наш колега – Ненчо Костов. Биляна Петринска, Параскева Джукелова, Радина Боршош и аз – Ева Тепавичарова. Ние сме четири жени, които играем по три различни персонажа, значи сме обърнали внимание на общо 12 жени. Някои от тях са по-главни и са оставили белег в поезията на Вазов, а другите са по-скоро щрихирани като по-мимолетни връзки.

Какви са твоите героини?

Една от най-важните и силни любови в живота на Вазов е неговата последна любов и връзка с писателката Евгения Марс. За тяхната връзка има повече информация. Черпим от една колекция от писма, с които са си общували непрекъснато. Връзката е продължила дълго – около 16 години, и са имали голяма разлика във възрастта от 27 години. 
 


 

Доколкото разбрах, докато се ровех из материалите, за да изградя този роля, Евгения Марс е била изключително респектирана от него, наричала го е „учителю”, „вълшебнико на перото” и взаимно са си разменяли поетични комплименти. 
 


 

Също така играя една русенка, при която той е живял известно време. Тя е била нещо като негова хазяйка и се влюбва в него. Той й посвещава няколко стихотворения. Тя е била токова силно влюбена, че се е опитала да го задържи при себе си. 
 


 

Както и почти всички жени, с които е имал връзка, са искали да бъдат в обсега на поета и да станат негови музи. Играя също така и една румънка, с която са си говорили на френски.

Как представяте Вазов като лирически поет? Какво добавяте към образа му?

Не се стремим да добавяме нищо. Изхождаме единствено и само от любовната му лирика, от нещата, които са го вдъхновявали и които той възпява. Има написани стихотворения, които са посветени на красотата на природата, и ние оттам черпим вдъхновение и за това какъв е бил погледът му към жената като творение на природата, както той самият се изразява: „Хубавата жена е венецът на природата.”  Бил е изключителен ценител на женската красота. 

Как се претворява лирика в театър?

Не знам как точно става това. Да не би да питаш как от лирика създаваме драматургия? Не съм сигурна, че мога да отговоря и на този въпрос. Оставили сме това в ръцете на драматурга, написал пиесата. Там, където в пиесата има чиста стихотворна форма, ние се подчиняваме и я изричаме, за да се чуе, разбере и да се усети поезията му, защото много от тези стихове са неизвестни. Те са много пикантни и красиви. Вазов умее да разказва с богат език.

Случайно ли е, че в целия екип имате само един мъж, а всички останали са жени?

Нямаме нужда от повече мъже. Акцентът е върху Вазов и неговата любовна лирика.

 

Имам предвид, че и режисьорът, и сценаристът, и всички останали са жени.

Тук е моментът да спомена, че режисьор е Бойка Велкова, сценограф е Нина Пашова и хореограф на представлението е Мила Искренова. Сформира се един дамски екип, което мисля, че е хубаво. Има една особена чувствителност в комуникацията между жени.

Имаш ли любима строфа от любовно стихотворение на Вазов, което чувстваш най-близко до себе си?

О, това малко ще ме затрудни. Много ми харесва начинът, по който са общували с Евгения Марс. Той в едно писмо й пише: „Витоша е моята любовница” - донякъде патетично, донякъде провокативно към нея. Сякаш тя самата е тази Витоша. Може би „Поклон на теб, природо, създание необятно” е едно от много вълнуващите му стихотворения. 
 


 

То някак си е равно по сила на „Отечество любезно” като патетичност и гръмкост. Дори си мисля, че в днешно време се опитваме много да омаловажаваме патетичността, а пък тя е необходима в живота ни. 
 


 

В патетиката има нещо много очарователно и когато човек умее да се възхищава на природата или пък на жената, на птиците, на тревите… това го прави изключително чувствителен и носи много красота. Ние в днешно време като че ли се пазим да не би случайно да станем патетични за нещо. Опитваме се да неглижираме дори и любовта си. А тогавашните хора не са го правили.

Достъпен ли е езикът на Вазов за нашето поколение? Не става въпрос за думите, а за изказа, посланието и т.н.?

Мисля, че всички неща, за които Вазов пише, и днес ни вълнуват. И днес имаме подобни трепети и вълнения. Това, което се е променило, е, че нашите души са станали по-обръгнали, по-дебелокожи. Няма опасност да не бъде разбран Вазов. Напротив, има жажда за такъв тип общуване между хората, според мен.

За източниците – само интимна кореспонденция ли ползвахте, или и други писма, в които повече е отразена житейската философия на поета?

Ползвахме документи и интервюта, които Вазов е давал пред професор Шишманов. Вазов не е бил много словоохотлив по тези теми. Горял е почти цялата си кореспонденция – не само любовната. Не е обичал да разказва за себе си и за живота си. Единствено на проф. Шишманов е позволявал да надникне. Най-много ни разказа драматургът Мирела Иванова, която е била дълги години главен уредник на къщата музей на Вазов.


 

Нямаме за цел и не се стремим да даваме отговори или пък да слагаме етикети предвид огромната съществуваща митология около образа на поета. Напротив, колкото повече въпроси възникнат и колкото повече хора от публиката успеем да провокираме, толкова по-добре.

Има ли нещо интересно около самия процес на изграждането на пиесата, което искаш да споделиш? 

Имахме голямо затруднение, защото бяхме пред премиера, като се случи пандемията. Доста дълго време бяхме в една неяснота и несигурност какво ще се случи с това представление. Един труден момент, в който трябваше са удържим емоцията си – да не се изплъзне или разпилее. Слава Богу, нещата вече се подредиха и ще имаме премиера, което е много важно за един актьор. Каня всички, които искат да видят постановката, на 7, 8 и 9 юли. Местата са вече изкупени. Следващите дати са 29, 30 и 31 юли. А през август ще играем на 5 и 7.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: