Изкуственият интелект изопачава 45% от новините

Изкуственият интелект изопачава 45% от новините Снимка: brunch.co.kr

Изводът е на международно проучване сред 22 радио и телевизионни оператори от 18 държави, използващи 14 различни езика

Резултатите, представени от Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), сочат, че изпълнявайки задачата да съберат данни по определена новинарска тема, инструментите с изкуствен интелект (ИИ) показват системна склонност към изкривяване на новинарското съдържание, независимо от езика или държавата

За да оценят услугите на ИИ-асистентите в журналистическата работа, група професионални журналисти са задали на чатботовете ChatGPT, Copilot, Gemini и Perplexity над 3000 въпроса, свързани с текущите новини. Оценката показва, че 45% от отговорите съдържа поне един сериозен проблем, 31% сигнализират за очевидни недостатъци в подбора на източници, а при 20% точността не е приоритет. Най-лошо се е представил чатботът Gemini на Google, с различен тип проблеми в 76% от отговорите.

В същото време при търсенето информация, новинарското съсловие постепенно заменя популярните търсачки с ИИ-асистенти, заради техния капацитет да „пресеят” огромни обеми данни. Проблемът е, че ИИ-асистентите обобщават цялата информация вероятно на количествен принцип, така че ако необективни и дори фалшиви новини преобладават, чатботът избира версията на тези източници. 

За разлика от този тип подбор, при „старомодния” подход, когато репортери и журналисти преглеждат сами поне първите страници с търсената информация в търсачките, те виждат източниците и съобразно професионалната си култура, могат да преценят обективността или пристрастността им. 

Така или иначе,  расте броят на потребителите, които търсят онлайн новини чрез ИИ-инструменти. Според Доклада за дигиталните новини за 2025 г. на Института Reuters, средно 7% от потребителите на онлайн новини ползват ИИ-инструменти, като броят им във възрастовата категория под 25 години скача на 15%. Предвид тези данни, от медийния отдел на EBU казват:

„Това изследване убедително показва, че тези проблеми не са изолирани случаи. Те са системни, трансгранични и многоезични. И ние сме убедени, че това заплашва общественото доверие в медиите. Хората не знаят на какво да вярват и в крайна сметка, не вярват на нищо“.

Като първа мярка EBU призовава регулаторните органи на ЕС да прилагат по-активно съществуващите медийни и информационни закони и да изискват непрекъснат независим мониторинг на ИИ-асистентите, използвани в медиите.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: