Водещият климатолог Сюзън Соломон предупреди за още климатични изненади

Сюзън Соломон твърди, че новите доклади на IPCC, публикувани в понеделник, не са „последната дума” за глобалното затопляне.

IPCC предупредеждава че въздействието от изменението на климата се проявява по-бързо от очакваното и ключовата граница на затопляне от 1,5°С може да бъде достигната в началото на 2030 г. Според Соломон, понастоящем професор в Масачузетския технологичен институт, вероятно се очакват и още изненади, посочва AFP.

Нейно изследване предизвика неотдавна до шок, защото установява, че газовете и праховите частици от масивните горски пожари в Австралия през 2019 - 2020 г., съчетани с остатъци от хлорофлуоровъглеводороди (CFC), все още са в атмосферата и рушат озоновия слой – щитът на Земята от вредното ултравиолетово лъчение.

В интервю проф. Соломон си спомня, че е била на 29 години, когато Британският антарктически институт открива озоновата дупка през 1985 г. и още на следващата година е ръководила експедиция в Антарктида, изследвайки озоновия слой, както и всички газове, които го разяждат, полярните стратосферни облаци и химията на повърхността на ледения континент. 

Тя подчертава бързата реакция на правителствата тогава, изразена в Протокола от Монреал, подписан през 1987 г., за поетапно премахване на газовете, разрушаващи озона. Според нея спирайки производствата на CFC и други вредни газове, Протоколът е предотвратил силното изтъняване на озоновия слой, както и тежките последствия от това като рак на кожата и катаракта. Затова известната климатоложка оценява Протокола от Монреал като забележителна история на научен, политически и обществен успех.

За сметка на това, проф. Соломон смята, че въпросът с настоящите климатични промени не среща същото спешно реагиране и вижда двигателя на политическите действия в тревогата на хората, особено на младите. Проф. Соломон настоява за много повече разяснителна работа, тъй като повечето хора не вярват в практичността на взетите решения и често с лека ръка свързват изменението на климата с други актуални социални или културни проблеми .

Проф. Соломон посочва и многото въпроси без отговор, пред които е изправена науката – какво и как ще се промени, ще настъпят ли повече екстремни застудявания или суши, колко бързо се топят полярните ледници, как това ще засегне хората по крайбрежията и островните държави, как ще се осъществяват доставките на храна и вода. Друг необясним за момента проблем, резултат на „кръстасвонето” между биология и физика, е безпрецедентния 30%. спад в популацията на насекомите по целия свят. 

Според проф. Соломон, фактът, че отговорите на всичи тези въпроси са в сферата на предположенията, създава глобално чувство за несигурност. „Страхотно е да си климатолог в такива условия, но трябва да призная, че всяка година се случва нещо важно и същевременно – опасно”, казва в заключение тя.