Сътресенията в Близкия изток може да променят арктическата стратегия на ЕС

Но с войната в Иран и блокирането на петролния износ от Персийския залив, норвежки политически и бизнес кръгове лобират за отмяна на планираното ограничение, отбелязва AFP. Норвегия не е в състава на ЕС, но подкрепя политиката на Брюксел и настоява, че за блока е най-добре да си осигури стабилни енергийни доставки от близка, демократична и мирна страна.

Норвегия доставя на ЕС около една трета от необходимите му въглеводороди, но би могла да поеме и по-голям дял в европейския енергиен пазар. В тази връзка, на открита среща на Европейската комисия в началото на седмицата, отново  на дневен ред излезе предложението на норвежкото правителство от януари за сондажи в 70 нови точки, повече от половината в арктическите води на Баренцово море. 

Скандинавската страна има само две газови находища отвъд Северния полярен кръг - Снохвит и Ааста Ханстен, така че Осло е заинтересуван от нови проучвания. Норвежката дирекция за разработване на офшорни находища оценява неоткритите ресурси на Норвегия на 3,48 милиарда кубически метра еквивалент на петрол и газ, като 60% от тях са в Баренцово море.

Пред AFP норвежкият министър на енергетиката Терье Осланд заяви, че страната му предоставя на Брюксел всички данни за своите природни ресурси, за да позволи на ЕС да вземе възможно най-информирани решения за бъдещето на европейската енергетика. Осланд припомни също, че ЕС и Обединеното кралство преодоляха енергийната си зависимост от Русия, защото енергийните доставки от Норвегия позволиха добри цени на горивата. 

Сега, при възникналата криза в доставките от Персийския залив, Норвегия се безпокои, че следвайки стъпките на САЩ, ЕС може да преразгледа и своите енергийни санкции срещу Москва, рискувайки нова енергийна зависимост с всички последствия от това.

Освен политическите и бизнес среди, Норвежката конфедерация на профсъюзите също се обяви за нови проучвания в Арктика. Според синдикатите, един такъв ход ще бъде гаранция за сигурността на Норвегия, предвид съседството ѝ с Русия, плюс че ще създаде работни места – важен фактор за подкрепа на населението в северните региони

Норвежката фондация за климата, която насърчава научно обосновани климатични политики, е против нови сондажи в Арктика, твърдейки че норвежкият бизнес се опитва да се възползва от ситуацията в Близкия изток. От Норвежкото дружество за опазване на природата са на същото мнение, но все пак отчитат, че предвид войните в Украйна и Близкия Изток, политиците основателно се опасяват от енергийна криза. 

От Световния фонд за дивата природа (WWF) – Норвегия, казват, че не са променили позицията си за забрана на сондажите в Арктика, посочвайки, че докато се стигне до нови производства на газ и петрол отвъд полярни кръг, ще минат десетилетия. Други са по-склонни на компромиси. Норвежката консултантска компания Rystad Energy например предлага ЕС да извади Баренцово море от определението си за Арктика. 

Международната агенция по енергетика не взема конкретно отношение, но твърди, че откритите и експлоатирани глобални залежи от петрол и газ са достатъчни, за да задоволят търсенето на горива в степен, съвместима с климатичните цели.

Доклад на Норвежката фондация за климата подчертава и друго обстоятелство: разработването на нови енергийни находища ще превърнат Баренцово море в „примамлива мишена” за Русия, която държи да запази хегемонията си в Арктика и за да го постигне, няма да се спре пред нищо – от саботажи срещу газопроводи, до по-радикални действия.  Нещо повече - като една от двете страни освен Норвегия с излаз на Баренцово море, Русия не би подкрепила мораториум върху проучванията на нови петролни и газови залежи във водите му.

Докладът на Европейската комисия за арктическата стратегия на ЕС трябва да излезе през второто полугодие, но за момента няма ясни индикации дали блокът ще потвърди забраната от 2021 г. за нови сондажи в Арктика, или ще преосмисли зелената си стратегия.