ЕС приема търговското споразумение със САЩ

Документът „отлежава” почти една година, но американският президент Доналд Тръмп „мотивира” европейските партньори на САЩ, като ги заплаши с нови по-високи митнически ставки, ако споразумението не бъде финализирано до 4 юли – знаковият национален празник, отбелязващ 250-годишнината на САЩ, припомня AFP.

Споразумението определя 15% мито върху повечето европейски стоки, внасяни в САЩ, в замяна на вдигане на митата върху по-голямата част от американския внос в ЕС. Приета след дълги спорове между страните членки, сделката ще осигури „стабилна, предвидима, балансирана и взаимноизгодна трансатлантическа търговия“, смята председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Очаква се споразумението да сложи край на повече от година спорове между ЕС и САЩ, включително намеренията на Тръмп за високи мита върху вноса на стомана, алуминий и автомобилни части от ЕС. Американският президент често заплашва и да повиши митата на европейските автомобили и камиони от 15% на 25%.

Непредвидимите му митнически заплахи не са изненада, и ЕС реагира, като в последната година разви активни търговски връзки по целия свят. Но така или иначе, блокът не би могъл да пренебрегне търговски отношения на стойност € 1,6 трилиона с най-големия си търговски партньор.

След месеци забавяне, предизвикано от апетита на Тръмп към Гренландия и предвид редицата митнически споразумения, подписани от Тръмп, които Върховния съд на САЩ отмени, през март сделката с ЕС отново „потегли”.

Европейските законодатели упорито се бориха за някои изменения, които Вашингтон дълго считаше за „неприемливи” – например клауза за спиране на споразумението, в случай че САЩ го нарушат. 

Според окончателния вариант на текста, Европейската комисия има правото да задейства механизма за спиране, ако САЩ не изпълнят ангажиментите си или нарушат търговията и инвестициите, предвидени в документа, включително чрез дискриминация или натиск срещу икономически оператори от ЕС.

Споразумението предвижда и средства за противодействие в случаи на пиков внос от САЩ, „които причиняват или заплашват да причинят сериозни вреди на местните производители“. При констатирана такава ситуация една от възможните мерки отново е спиране на сделката. 

Все пак Европейският парламент направи и някои отстъпки – например, като даде срок на САЩ до края на годината да премахнат допълнителните 15% данък върху стоманени изделия - вместо да настоява за това като предварително условие.

Друг спор предизвикаха така наречените клаузи за „изгрев“ и „залез“, т.е., влизане в сила и изтичане на споразумението. То трябваше да се задейства, след като САЩ изпълнят изцяло обещанията си, и да изтече през 2028 г., освен ако не бъде подновено. Във финалния вариант клазута за „изгрев” отсъства, а „залезът” е отложен до края на 2029 г. 

Председателят на търговската комисия на Европейския парламент Бернд Ланге, признава трудната си задача да постигне обща позиция между различните парламентарни фракции, подчертавайки, че „парламентът е надделял в исканията си за всеобхватна мрежа за безопасност“.

Но има и други мнения – Зелените например смятат, че сделката поставя ЕС в неизгодна позиция, но признават, че споразумението може да осигури известна степен на икономическа стабилност, за да могат да се решат и други важни въпроси в отношенията между ЕС и САЩ.