Младите българи протестират. Как?

В социалните мрежи мнозина призовават именно младите да сменят системата (демокрацията ли?!?) и да излъчат компетентни и харизматични лидери - но дали ще успеят? Съмнително. 

Разбираем е гневът на младите от незачитането на техните представи за социална справедливост, но до момента те се изразяват в общи лозунги срещу „мафията” и „корупцията”.

Да обясняваме недоволството на младите с бюджета е леко неадекватно, защото най-критикуванатата част на изтегления финансов законопроект не засяга младите – те едва ли получават дивиденти (за които се предвиждаше по-висок данък), и поне тези, които учат редовно (възрастовата категория до 26 години), се осигуряват здравно от държавния бюджет. Работещите млади хора, които плащат и социални осигуровки, вероятно го правят върху минималния доход, т.е., и повишаването на осигурителния праг би ги засегнало в рамките на цената на един сандвич. 

От друга страна, парламентарно представените партии, за които се смята, че изразяват вижданията на младите (до 35 – 40 годишни), в най-добрия случай се оказаха неориентирани, така че едва в парамента започнаха да се учат кой кой е в статуквото, при това забърквайки се в разнопосочни съглашения. 

Изводите от това са два – или действително са неопитни и донякъде наивни (макар и след Харвард) или и тези партии са проекция на статуквото. Особено разочароващ е искреният им, но заразителен порив да рушат (буквално и преносно), преди да са създали нещо – освен елементарен политически език, „обогатен” с просташки квалификации на политическите им опоненти.

Така или иначе, мощният изблик на внезапната младежка гражданска активност наистина впечатлява. Това са „милениалите” и младите хора, родени през 90-те години на миналия век. Те не познават социалистическото минало, но имаха щастието да бъдат възпитавани в дух на откритост и с упорито вменявано задължение да защитават правата си - нещо ново, след „45 години стигат”. 

Родителите им се радваха, че децата им имат нещо, за което те само са мечтали и не осъзнаха и не ги научиха, че демокрацията е преди всичко отговорност, спазване на правилата и уважение. 

Така че наред с образователните пропуски и широката културна профанизация, младите днес нямат и адекватно гражданско образование. И е наистина потискащо, че обвиненията им към политици, подозирани в корупция, се изчерпват със сравнения от флората и фауната. 

И накрая – протестът, провокаторите и вандализмът. Факт е, че въпреки многолюдното присъствие (оценките за София варират от 50 000 до 100 000 души), протестиращите младежи не направиха опитда спрат вандалите или да се разграничат от тях. Направиха го постфактум и с добра доза оправдания.

Междувременно медиите съобщават, че сред задържаните над 70 вандали и провокатори е лице, близко до президентската институция и може само да се гадае дали действията му са били лична инициатива или израз на лични убеждения – впрочем, еднакво нелицеприятно и симптоматично за поредната употреба на общественото (младежко) недоволство. 

Обвинения от младите (и не само) търпи и полицията, че не е взела мерки срещу провокаторите, което отново се обяснява със „завляданата държава”. Възможно е – както е възможно и неадекватно позициониране на полицейските сили или избягване на обвинения в полицейско насилие. 

Протестите рисуват противоречив портрет на младите хора – с тяхната спонтанност, откритост и желание за добър живот тук и сега - но и с липса на авторитети, с нищожно съзнание за обществена отговорност и склонност към агресия, каквато все по-често се вижда в училищата и дори срещу учители. 

За съжаление, младита българи са така възпитани и това виждат, включително в парламента. Затова е съмнително, че при едни нови избори това младо образовано поколение ще намер своя ефективна форма на представителство. По-скоро младежката енергия от протестите ще „изпусне парата” в отрицателен вот и най-вероятно ще бъде употребена от антиевропейски, популистки и откровено проруски партийни формации.