Исабел Алиенде за деформациите на обществото и феминизма

Исабел Алиенде за деформациите на обществото и феминизма

Излезе „На жените с обич” - новата книга на популярната писателка

От днес, 19 февруари, в книжарниците можем да открием  новата книга на най-популярната латиноезична авторка - Исабел Алиенде, съобщават от издателство „Colibri”. „На жените с обич” (оригинално заглавие „The Soul of a Woman”) излиза у нас в превод на Катя Диманова. Книгата носи красноречиво подзаглавие: „За нетърпеливата любов, дълголетието и добрите вещици”. 

„Пиша тези страници през март 2020 г., затворена вкъщи заради кризата с коронавируса…”, разказва Алиенде. Отново в центъра на нейния разказ е жената, но този път тя разсъждава за мястото и ролята на жената в обществото, за феминизма и равноправието, за свободата като начин на мислене и за страха като двигател на насилие и ограничения. В характерния си увлекателен стил, с богат и цветен език авторката поднася автобиографични моменти и житейски възгледи, които припомнят, защо тя се превърна в една от най-популярните съвременни разказвачки на истории - заради вечните теми, които умело вплита в произведенията си. Темите за добро и зло, спомени и реалност, страхове и надежди, войни и оцеляване... Темите, по които поколения жени предпочитат да запазят мълчание, за всеки случай... 

В „На жените с обич” намираме, освен дълбока емоция, разказ за това, какво може да вдъхнови една жена, какво търси тя и какво намира в съвременния свят. Алиенде говори и за бунта на младите, за „новото нормално”, за приемането и страха. Писателката е родена в Лима през 1942 г., но остава ангажирана и критична към процесите в обществото днес.  Тя остава „възрастната жена, с която всяко момиче мечтае да се запознае”. 

В интервю за испанския вестник „La Vanguardia” по повод книгата, Алиенде казва: „Веднъж видях как строяха един път в Индия. Мъжете разбиваха една скала, а жените отнасяха парчетата, носейки ги на главите си. Когато дойде часът за хранене, мъжете седнаха в кръг, а жените останаха да чакат остатъците от чиниите на мъжете. Изглежда ви прекалено, нали? 
Това себеотрицание на майката, на съпругата, на жената, която все приема да се лиши от нещо… Това го имаме сякаш вродено, но трябва да го надвиваме, защото не ни носи нищо добро. Трябва да се научим да казваме „не”.” 

На въпроса, от какво се нуждаем ние, жените, писателката отговаря: „Да не живеем в страх. Да се освободим от страха означава да се отворим към света. Нуждаем се да поддържаме връзка една с друга, защото в група сме непобедими. Обединенията на жените са толкова мощни!… Трябва да сме свързани. И се нуждаем от уважение и контрол над нашите тела и над нашата същност, над нашия живот – така, както го имат мъжете.” 
 

Още по темата във

facebook
Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Сподели тази статия в: