Пандемията и другото лице на „социална" Европа

Пандемията и другото лице на „социална" Европа

Анализаторите оценяват правителствените програми за подкрепа като неефективни


Въпреки че много страни въведоха програми за подкрепа на работници, засегнати от пандемията, хората в цяла Европа продължават да изпитват сериозни затруднения. Това съобщава Bloomberg. Най-често най-силно са засегнати онези, които вече са пострадали от последиците от неравенството - служители с по-ниски доходи, работещи на несигурни работни места, млади хора, жени и малцинствени етнически групи. 

Нобеловият лауреат Майкъл Спенс коментира, че по време на финансовата криза от 2008 г. съществуващи програми, включващи правителства и предприятия, са помогнали на много европейски държави да избегнат твърде много съкращения. „Но мисля, че в пандемичната икономика шокът е толкова голям, че някак си завладява системите. Системите не са построени така, че да издържат на съкращения от 25% в икономиките си", каза той.  

В Европейския съюз през октомври 2020 г. безработицата се е увеличила с 2,18 милиона на годишна база. Равнището на безработица в Обединеното кралство е било около 4,8% през трите месеца до септември, което е ръст от 0,9 процентни пункта на годишна база, а между март и октомври са загубени 782 000 работни места, изчисляват от Службата за национална статистика. 

След безпрецедентните внезапни спирания на икономиките, системите за обезщетения в много страни не успяха да се справят с натиска, смята Майк Брюър, главен икономист във Фондацията за резолюция, британски мозъчен тръст, насочен към намаляване на неравенството. Той каза, че социалната държава в Обединеното кралство е „неадекватна" за този тип криза - спад, далеч надхвърлящ „естественото намаляване на икономическа активност" при типичните рецесии. Британската система за социално подпомагане „не беше много щедра" и разчиташе на бързо развиващ се пазар на труда, каза той. „Така че не толкова мащабът на пандемията, а фактът, че пандемията просто затвори пазара на труда... това унищожи предпоставката, върху която е проектирана системата за социално подпомагане в Обединеното кралство", заяви Брюър. 

Тъй като самонаетите лица са имали малко защити в системите отпреди кризата, много правителства трябваше да предложат спешни мерки - но дори тези програми са неадекватни, смятат анализатори. Но много работници, които са частично или наскоро самонаети, на свободна практика или с нулеви часове или с гъвкави договори, нямат право да кандидатстват по тях. Програмите са „разработени набързо“, каза Брюър, а тъй като пандемията се проточва, пропуските стават все по-очевидни и представляват по-голям проблем. Хотелиерството, търговията на дребно и забавленията са най-силно засегнати от блокирането, а това са сектори, в които много работни места се заемат от млади работници с ниски доходи или мигранти. 

Страни, които разчитат на туризма, като Португалия, Гърция, Испания и Кипър, също са изправени пред сериозен удар. В сектора често работят предимно жени, млади хора, мигранти и население на селските райони, а нискоквалифицираните работници винаги са първите, които губят работата си, показва доклад на ООН. Безработицата сред младите хора се увеличава с 404 000 на годишна база в Европейския съюз през октомври, показват данни на Евростат. Най-скорошните данни за всички страни от август показват, че младежката безработица е най-висока в Испания - 41,6%, което е ръст с  почти 9 процентни пункта. Гърция - 39,3%, Италия - 31,4%, а Португалия отбелязва ръст от 8,7 процентни пункта до 26,8%. 

Модел, проектиран от Оксфордския университет през юли, установи, че два месеца на блокади плюс шест месеца ограничения ще доведат до среден процент на загуба на заплата за бедните до 16,2%. Кипър беше европейската страна, в която неравенството се увеличи най-много със загуба до 22,4% за бедните. „В Кипър има значително неравенство по отношение на доходите, богатството, заетостта, възможностите и това, което бих нарекъл пропуски между поколенията“, каза пред CNN Business Лесли Манисън, бивш старши икономист в Международния валутен фонд и бивш съветник в Министерството на финансите на Кипър. Манисън коментира, че правителството е въвело мерки като субсидиране на заплати на служители в компании, които са прекратили дейността си, но хората в неформалния сектор често не отговарят на условията, въпреки че са по-зле засегнати от COVID. 

У нас скорошно проучване на БСК за бизнес климата през отиващата си година също показа, че повече от 70 на сто от фирмите не одобряват помощите от правителството, а половината от компаниите не са ги ползвали. Голяма част от мерките, които са нетрадиционни инструменти, са неразпознаваеми за бизнеса, заяви  пред БНР заместник-председателят на БСК Мария Минчева. По думите й в началото мерките са тръгнали с доста административни условности и сложни изисквания към фирмите и това ги е възпрепятствало. „Отне много време да ги пуснат реално и да бъдат достъпни за хората“, добави тя. Според нея схемите на икономическото министерство за ликвидна подкрепа, които минават през трансформиране на оперативни програми, непредназначени за бързи реакции, значително са забавили получаването на средствата от крайните бенефициенти. 

Здравните мерки не са придружени от икономически. Това мнение изрази икономистът Агоп Каспарян. По думите му запасите и резервите на бизнеса, които са били използвани през пролетта, вече са стопени, затова втората вълна ще е още по-опасна от първата. По мярката 24 лева на ден до 15 декември са кандидатствали 830 фирми, одобрени са били 701, а помощта е достигнала едва до 2954 души, съобщи Каспарян и подчерта, че тази мярка не е работеща. 200 хиляди самоосигурени лица са оставени на произвола на съдбата в момента, допълни икономистът. 

По последни данни на Евростат България отново е страната с най-ниска покупателна способност в ЕС, с 42 на сто по-ниско равнище от средното за съюза, напомни Каспарян. 
 

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: