Инфлацията в Турция удари 74%

Това означава повишаване на цените на храната, жилищата, облеклото, транспорта и здравеопазването, пише от Истанбул международният кореспондент на The Indipendent Борзу Дарагахи. „Инфлацията унищожи спестяванията и плановете на хората, които ежедневно се борят да оцелеят”, смята той.

„Преди пет години храната не беше лукс. Сега хората, които са бедни и в несигурно положение, не могат да си купят месо или мляко и живеят почти ежедневно на юфка, кояго жените правят сами. Не могат да си позволят наеми за нормални жилища, не могат да си плащат и сметкита за газ”, казва Хасер Фого, експерт по бедността и съветник на опозиционната Републиканска народна партия (CHP).

Месото, рибата и пилешкото стават недостъпни за бедните, но темпът на инфлация засегна и средната класа. Според статистиката, рязко е спаднало търсенето на адаптирани млека за бебета, тъй като родителите вече не могат да си ги позволят. Все повече деца след училище се захващат с улична търговия, което застрашава здравето и безопасността им. 

Клиниките, които преди раздаваха безплатни противозачатъчни, вече не могат да го правят, така че расте и рискът от нежелана бременност. Хората се отказват от жизненоважни медицински грижи, лекарства или лични хигиенни средства, а много здравословни проблеми остават нелекувани. 

„Това означава, че стандартът на живот пада и бедността се увеличава. Трудно е да се усети разликата между 3%, 4% или 5% растеж. Но 75% инфлация засяга всички“, казва Тимъти Аш, икономист, който анализира турската икономика в Blue Bay, лондонска компания за управление на активи. 

Турското правителство наскоро повиши минималната заплата с още 30%, до 5500 лири ($ 327) след декемврийското увеличение с 50%. Но въпреки това, според икономисти минималното месечно възнаграждение е  под прага на бедността.

Трудовите закони се прилагат слабо в Турция, а безработицата е висока. В същото време работодателите често не изплащат вече обявени увеличения на заплатите, а служителите не смеят да поискат дължимото, за да не загубят работата си. Страната наскоро се нареди сред 10-те държави в света с най-лошо отношение към правата на работниците.

„Всеки ден се уволняват работници, само защото са се присъединили към синдикати и искат правата си“, казва Арзу Черкезоглу, президент на групата турски леви синдикати DISK.

Подобно на други индустрии, големите политически толерирани промишлени конгломерати доминират турския износ, изтласквайки по-малки играчи, които едва покриват заплатите на служителите си. 

„При затруднения големите компании получават данъчни облекчения и преструктуриране на дълговете им, но по-малките компании нямаме тези предимства“, казва собственичка на малка семейна фабрика за обувки. Тя едва задържа персонала си, макар че заради поскъпналите суровини за една година е повишила цената на чифт обувки от 70 на 150 турски лири.

Високата инфлация влоши общественото доверие в държавните институции,. Според социологически проучвания, високите разходи за живот са причина за решителния спад в подкрепата за президента Ердоган, в сравнение с някои опозиционни политици, включително кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. Миналия месец той започна експериментална програма за субсидирано хранене в някои популярни заведения като Istanbul City Diner, където порцията обяд за около $ 2 привлича хора от всички обществени кръгове. 

Програмата на истанбулското кметство включва и евтини дневни грижи за деца на работещи родители и субсидирани студентски общежития. Но станали недоверчиви в трудната икономическа ситуация, гражданите на турската столица се опасяват, че проектът е само предизборна политика за предстоящите през 2023 г. избори.