78.9% от домакинствата в България имат достъп до интернет в дома си

78.9% от домакинствата в България имат достъп до интернет в дома си Снимка: pikist.com

НСИ публикува данни за използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата през 2020 година

През 2020 г. 78.9% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, което е с 3,8 процентни пункта повече в сравнение с предходната година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Мобилен достъп до интернет чрез мрежата на мобилните телефонни оператори използват 68,0% от домакинствата, а с фиксирана кабелна връзка разполагат 59,4%.

 Фиг. 1. Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет по видове връзки

През 2020 г. с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е Югозападният район (85,9%), а с най-нисък е Северозападният район – 66,2%.

От домакинствата, живеещи в градовете, 83,8% разполагат с интернет достъп, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 63,4%. 

Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 96,1% от тях имат достъп до интернет при 75,5% за домакинствата без деца.

Използване на интернет

През 2020 г. 69.2% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а 56.7% се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден. Най-активни потребители на интернет са лицата с висше образование (93.8%), както и младите хора на възраст между 16 и 24 години - 91.5%.

 Фиг. 2. Структура на лицата по честота на използване на интернет, пол и възраст през 2020 година

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 58,5% посочват, че извършват телефонни или видеоразговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat), а 54,7% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.).

Относителният дял на лицата, които използват складово пространство в интернет (т.нар. облачни услуги) за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове, е 24,2%, като потребители на облачни услуги са 25,7% от мъжете и 22,7% от жените. Най-активни ползватели на този вид услуга са младите хора на възраст между 16 и 24 години – 43,0%.

Взаимодействие с публични институции

През последните 12 месеца 26,9% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт с цел:

- получаване на информация от уебсайт или приложение на публична институция – 19,0%;

- подаване онлайн на попълнени формуляри, декларации или отчети – 15,0%;

- изтегляне на официални документи, формуляри, декларации, отчети и др. – 14,4%.

При използването на предлаганите онлайн услуги от публични институции жените са по-активни от мъжете - съответно 27,4 и 26,5%.

Електронна търговия

Делът на лицата, които през последните три месеца пазаруват онлайн за лични цели, е 15,6%, като 15,4% купуват стоки, а 6,7% - дигитални продукти и услуги. Най-активни при купуването на стоки и услуги по интернет са лицата с висше образование с относителен дял 31,7%, както и младите хора във възрастовите групи 16 - 24  години (25,5%) и 25 - 34 години (25,4%). Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 16,2 и 15,0%.

Стоките, които най-често пазаруват потребителите по интернет са дрехи, обувки и аксесоари (75,3%), а най-купуваните услуги са свързани с настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори или от частни лица) – 21,1%.

 Фиг. 3. Относителен дял на лицата, които пазаруват по интернет, по видове стоки и услуги за лични цели през 2020 година

От пазарувалите по интернет през последните три месеца 59,7% купуват стоки и услуги между един и два пъти, а 31,9% правят от три до пет покупки. Общата стойност на онлайн покупките на 31,3% от потребителите е между 100 и 199 лв., 29,9% пазаруват онлайн за по-малко от 100 лв., а при 25,4% стойността е между 200 и 599 лева.

Поверителност и защита на личната информация в интернет

През 2020 г. 42,3% от лицата извършват дейности, свързани с управлението на достъпа до тяхната лична информация в интернет, като:

- запознаване с политиката на даден уебсайт за защита на личните данни на потребителите – 33,5%;

- ограничаване или отказване на достъпа до информация за географското местоположение – 18,2%;

- ограничаване на достъпа до профил или до собствено съдържание в социални медии – 14,5%. 

Всяко трето лице (31,4%) има притеснения, че действията му в интернет се записват с цел показване на съобразени с интересите реклами, а 8,7% от лицата използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на дейността им в интернет.

Почти половината от лицата (45,5%) са запознати с факта, че „бисквитките“ (cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на уебсайтовете, които посещават, а 14,6% са променяли настройките на интернет браузъра си, за да ограничат броя на „бисквитките“, които се съхраняват на устройствата им. 

През 2020 г. 60,0% от лицата използват смартфон за лични цели, като най-активни ползватели са лицата във възрастовата група 16 - 24 години (83,8%), следвани от тези на възраст 25 - 34 години (81,8%).

 Фиг. 4. Относителен дял на лицата, които използват смартфон за лични цели, по пол и възраст през 2020 година

От лицата, които използват смартфон:

- 64,6% го защитават чрез софтуер като антивирусно или антиспам приложение, или защитна стена;

- 42,2% поне веднъж са ограничавали или отказвали достъп на различни приложения до лична информация (напр. местоположение, списък с контакти, снимки);

- 13,6% са претърпели загуба на информация, документи, снимки и други данни в резултат на вирус или други зловредни програми.

Още по темата във

facebook