Как да помогнем на децата да се справят с гнева и разочарованието

Как да помогнем на децата да се справят с гнева и разочарованието Снимка: pixabay.com

Това важно умение е хубаво да се развие на възможно най-ранна възраст. Психолози и специалисти по детско развитие твърдят, че ако родителите се превърнат в щитове между децата и техните проблеми, то децата няма да успеят да се научат да се справят с трудностите, което може да доведе до куп други проблеми по-късно в живота им. 

Ако детето ви е обхванато от гневни изблици, породени от дребни инциденти, и гневът му не стихва с часове, то вие, родителите, трябва да предприемете стратегия, с която да обучите децата си как правилно да реагират на чувството на гняв и разочарование. 

 Ето няколко важни момента:

- Научете децата си какво можем и какво не можем да променим в дадена ситуация. Много е вероятно то да очаква родителите му да са в състояние да разрешат всеки проблем на земята, но много често дадените обстоятелства са извън контрола на родителя. 

- Подкрепете емоционално детето си, като ясно му покажете, че разбирате как се чувства то.

- Помогнете му да открие нещата, които го карат да се чувства добре. Това може да е от полза при трудни ситуации, когато обикновено детето не се чувства в „свои води". 

- Не наказвайте детето, когато прояви негативна реакция към разочарованието - понякога и то има нужда „да изпусне парата".

- Ако се случи нещо непредвидено, дайде възможност за избор на детето си. 

 - Опитайте се отрано да възпитате у него чувство за дълг и помощ към другите под различна форма.

- Водете го, но не му давайте наготово решението или не решавайте проблема вместо детето си. Нужно е то само да развие това умение и да натрупа самоувереност. 

- Можете да направите опит да обсъдите темата на разочарованието. Не пропускайте да покажете съчувствие.

- Опитайте се да използвате разочарованието като урок от живота

Би било погрешно да казвате на детето си следните неща:

Не се дръж като бебе" - това би го обидило и накарало да се чувства неразбрано. 
Хайде да правим нещо друго" - това не би утешило детето ви в никакъв случай, по-скоро би го наранило още повече, защото по този начин вие показвате, че не бихте искали да се занимавате с проблема му или пък да му помогнете да намери решение.
Голяма работа! Какво пък толкова е станало?" - ами там е работата, че за вашето дете това наистина е проблем, който не бива да отхвърляте с лека ръка. Не пропускайте да покажете емпатия и да разговаряте с детето си на болезнената тема. 




 

Още по темата във

facebook