Путин не успя да улесни банковите разплащания и съвместните газови проекти с Китай

В момента разплащанията между Пекин и Москва са много трудни. Според вносителите от февруари насам от Русия до Китай са достигнали едва една четвърт от плащанията – при това не само в долари, но и в юани, като ситуацията непрекъснато се влошава.

След посещението си в Китай руския президент се похвали, че се е договорил със Си Дзинпин двете страни да засилят банковите си контакти, тъй като взаимната търговия и инвестициите между Русия и Китай са „надеждно защитени от негативното влияние на трети страни”.

Засега обаче промяна от китайска страна няма. Според източници на The ​​Moscow Times, има случаи на „по-бързи транзакции”, което означава, че преводите към голяма китайска банка са започнали да пристигат за седмица, вместо за месец,както досега – но според голям вносител на индустриално оборудване, „това са просто проблясъци на късмет”. 

Всъщност, според проучване сред вносителите, ситуацията с плащанията дори се влошава. „Временно” спиране на транзакции с Русия обявиха дори някои регионални земеделски банки, през които най-лесно „се прокарваха” руски пари, посочват руски финансови експерти. 

За повечето търговски договори с Русия големите китайски банки като Bank of China, Agricultural Bank of China, Industrial and Commercial Bank of China, или Zhejiang Chouzhou, вече изискват декларации за износ. Това лишава руските търговци от „вратичката” да изнасят от Китай „санкционирано оборудване под прикритието на разрешена техника“ – примерно, стругове, декларирани като шевни машини. 

Проблемите не свършват дотук. Няколко казахстански банки също спряха да прехвърлят пари от Русия към Китай, тъй като Bank of China редовно проверява тези плащания за продуктови кодове на санкционирани стоки, оплаква се пред The ​​Moscow Times руски вносител на авточасти. Според него, „Надеждата за споразумение изгжлежда все по-малка”. 

Същевременно Владимир Путин поиска от Узбекистан да купува повече руски газ – като част от „особения характер на стратегическото партньорство“ и добрите перспективи пред „впечатляващите” търговско-икономически връзки – „безплатното обучение” на 14 000 узбекски студенти в Русия и руските инвестиции за близо $ 10 милиарда в узбекската икономика.

От октомври миналата година Узбекистан купува природен газ от „Газпром” – пазар, от който руският газов гигант отчаяно се нуждае, след като загуби европейския. Сега Владимир Путин очевидно иска да увеличи доставките за Узбекистан, за да компенсира застоя в газовите планове с Китай: вече втора година Китай отказва да участва в строителството на газопровода „Силата на Сибир” 2 между двете страни, с капацитет до 50 милиарда куб. м годишно. 

След посещението на Путин за изграждането на „Силата на Сибир”2 дори не се говори. В съвместната декларация, подписана от лидерите на Кигай и Русия се посочва само развитие на сътрудничеството в областта на природния газ, но „на пазарна основа”. Въпреки внушенията за „стратегическо и всеобхватно” сътрудничество, Си Дзинпин явно иска Русия сама да финансира „Силата на Сибир”2, както и да предложи нови още по-големи отстъпки в цената на руския природен газ, доставян на Китай.

Според руските бюджетни прогнози тази година Китай ще получи отстъпка до 46% от цената, на която ЕС и Турция купуват руския природен газ.