Какво да правим с „лошите” туристи?

Какво да правим с „лошите” туристи? Снимка: greekreporter.com

От вандалщини по древни паметници до незачитане на местната култура, доброто поведение често остава „у дома”, когато разпускаме в чужбина

Това лято е особен провал: последно, италианският премиер Джорджа Мелони „бра срама” на свои сънародници, „пропуснали” да си платят вечерята в Албания. През юли двама пияни американци подремнаха високо над Париж, в забранена за достъп зона на Айфеловата кула. Немски турист се озова гол в храм в Бали, след като обиколи баровете на острова. Французойка издраска инициалите си на наклонената кула в Пиза, канадски тийнейджър „се разписа” в японски храм на 1200 години, а мъж от Бристол „гравира” две имена в Колизеума, оправдавайки се, че не знаел „колко е стар” символът на Рим

Изглежда целият свят е забравил как да се държим, когато сме „на гости”, коментира ВВС, споменавайки деликатно алкохолните маратони на британците по световните курорти, където пък обществените тоалетни не стигат, а анатомията си иска своето... До прага на търпимостта обаче стига колективното възмущение на местните жители, приближавайки „часът на разплата” за лошите туристи, все по-често наричани не „tourists”, а „boorists” (грубияни). 

Впрочем, поведението им донякъде е обяснимо. Според психолози, за разлика от миналото, днес туристите не пътуват, просто за да се насладят на видяното, а за да се състезават за харесвания и гледания в социалните медии. При това, не жалят усилия: „готино е” да се снимате до колене във водата на фонтана Ди Треви или „почерпени” на пейка в Амстердам, въпреки „солените” глоби.

It won't stop us!” British not convinced by Amsterdam's stay away campaign  | NL Times
Амстердам предупреждава, снимка - nltimes.nl

Има го и феноменът „пътуването като компенсация“: след годините пандемично „заточение” у дома, туристите сякаш намират, че е някак справедливо да правят всичко, забранено през локдауните, т.е., каквото си искат. Но до къде могат да ни отведат първосигналните импулси?!?

Красивото в пътешествията е, че чудесата на света стават ни стават по-ценни, след като ги видим с очите си – тогава сме по-склонни да ги защитим, или поне да не ги съсипваме. И някои туристически дестинации успешно „свирят на тази струна”. 

В Бали и Исландия туристите трябва официално да обещаят да уважават местната култура и среда. Палау посреща посетителите си, поднасяйки им за подпис декларация за екологично поведение. Гостите на Австралия вече не могат да изкачват Улуру, защото уникалният монолит е признат за свещено място на коренното население. Амстердам наскоро стартира кампанията „Стой далеч!“, насочена към "пиячите", които ако не се напият, все едно не са пътували...

Местните хора приветстват този по-строг подход, което означава, че поведението на „лошите туристи” става тотално неприемливо. Какво още можем да направим, за да създадем атмосфера на нетърпимост? Първо, важно е да не забравяме, че ако днес сме домакини, утре на свой ред ще бъдем туристи. И още - всеки път, когато се въздържим „да лайкнем” скандален клип или снимка от туристическо преживяване, правим нещо добро за опазването на природните ни и културни съкровища. 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: