Не звънете по работа след 21 ч. и не притеснявайте хората през уикенда

Днес ние разполагаме с всичко, за да не ни е скучно и да не се отегчаваме цяло денонощие. Но има забранено време. Когато не бива да тревожим хората...

Съвременният свят ни дава възможност да бъдем на линия 24/7. И това е изтощително. Не забравяйте за себе си. Трябва да имате свое собствено време. И да, светът ще почака.…

Един ден в неделя сутринта получих съобщение по месинджъра: "Можете ли да говорите сега? Искам да уточним нещо." Съобщението беше от уважаем господин, герой на мой текст. Бях му изпратил самия текст преди няколко дни - да свери цитати, факти, цифри. Отговорих му любезно, но сухо: не, не мога, днес е почивен ден, занимавам се с дъщеря си, нека утре да поговорим. Тогава господинът, изглежда, си спомни, че е истински европеец, притежава къща в Лондон, банкова сметка в Швейцария. И че е неделя сутрин - "частната територия" на моето време. Отговори ми: "Да, утре, благодаря."

Ние всички се смятаме за европейци, но все още не сме изградили нормалната за Европа почит към почивните дни. Когато няма никакви разговори за работа, никакви срещи, никакво "спешно е".

Уикенд е и точка. Забравете всичко. Деца, игри, пазаруване, филми, пиене, просто лежане на дивана – познолено е само това. Нищо повече. Обичаме себе си и близките си, за останалото ни е все едно.

Ако не сте особено търсен хирург, следовател по важни дела или тираджия - никаква служебна работа през уикенда. Никакви спешни повиквания. Те могат да почакат.

И след 21 ч.- също никакви служебни дела, никакви обаждания по телефона и съобщения в мрежата. Можем да се обадим на някого по работа късно вечерта, само ако човекът сам ни е помолил за това. Или ако няма начин да отложим разговора, да кажем, че е в различен часови пояс. Което се случва извънредно рядко.

Но като цяло животът ни трябва да бъде подреден така, че да не решаваме важни въпроси през нощта. Да безпокоим някого след девет вечерта е морално престъпление. Все едно сме нахлули с гърмящи пиратки в чужда къща. "Почивате ли си, хехехе? Аз ще ви устроя забавление!"

Веднъж около полунощ получих съобщение от известна артистка с някакъв въпрос. С нея се познаваме отдавна и тогава се канехме да правим интервю. Колкото и голяма да е ролята й в нашата култура, тя не е сравнима с моята вечерна почивка. И аз й казах: "Извинявай, почти съм заспал." Тя ми написа " О, извинявайте!». На следващата сутрин ми се обади: "Извинете ме, съжалявам, че толкова късно Ви писах вчера. Бях на снимки и изгубих представа за времето."

Е, понякога се случва, не е страшно. Няма никаква драма. Важното е, че артистката разбра, че е обезпокоила човек в неправилния час. И че не показа арогантно пренебрежение от типа: "мога да се обадя, когато ми е удобно, аз съм звездата тук".

Вече имаме много начини за комуникация. Измислихме всичко, за да не се отегчаваме денонощно. Но има забранено време. Когато не можем и не бива да тревожим хората.

Това правило трябва да се възприеме от всички. Да не бъдем прекалено меки, податливи и мили. "О, добре, ще отговоря на съобщението или позвъняването на човека, нищо няма да ми стане".

Нека се обадят на близките си, на "котенцата си", на леля си, на когото си искат. Вечерите и уикендите са наша частна територия. Вратата е заключена. На вратата е закачена голяма табела с червени букви - "Не ме безпокойте".

По материали на Клубер