Ценна находка от ледниковата епоха

Ценна находка от ледниковата епоха Снимка: reddit.com

Ново проучване изследва изключително запазени замръзнали пещерни лъвчета, открити в Сибир през последните години

Шведски учени, които участват в изследвнето, смятат че едно от лъвчетата, наречено Спарта, може би е най-добре запазеното животно от ледниковата епоха. Зъбите, кожата и меките му тъкани са мумифицирани от леда. Дори органите са останали непокътнати.

Спарта е четвъртото пещерно лъвче (Pantheraspelaea), намерено във вечно замръзналата земя на Якутия, в североизточния ъгъл на Русия. Находката е открита през 2018 г. от местен жител, който търсел в тундрата бивни от мамут.

Тъй като климатичните промени отпускат вечно замръзналата земя, се откриват и по-древни останки, и не само от мамути. През последните няколко години жителите на Сибир са извадили останки от носорози, вълци, кафяви мечки, коне, елени и бизони, като някои от тях са дори на 40 000 години.

Ясно е, че ледените степи в праисторията са били дом на многобройни едри бозайници. Всъщност, година преди новото си откритие, само на 15 метра от слудващата находка, същият ловец на бивни е намерил и замръзналото тяло на друго пещерно лъвче. 

Този екземпляр, наречен Борис, е с малко повече щети, но все пак забележително непокътнат. Според шведските учени, Борис и Спарта са на възраст около един до два месеца, макар че първият е с около 15 000 години по-стар, плюс-минус няколко века.

Днес малкото, което знаем за пещерните лъвове, идва най-вече от вкаменелости и древното пещерно изкуство. Мумифицираните тела, открити във вечнозамръзналите земи, са най-доброто доказателство за съществуването на едрите хищници. Те приличат невероятно на съвременните лъвове, но са по-едри и с много по-топла козина. Липсва им обаче една от най-емблематичните черти на африканските лъвове – царствената грива. Това се вижда и на ранни пещерни рисунки, датирани на повече от 30 000 години. 

Двете замръзнали пещерни лънчета са на доста малка възраст, за да се предположи как би се развила козината им и дали щяха да имат грива. Ако имаха шанс да пораснат, експертите предполагат, че окраската им щеше да бъде по-светлосива, за да им помогне да се замаскират в снежния Сибир. 

В момента учените все още спорят дали пещерните лъвове през ледниковия период са обикаляли по степите на Сибир сами, или на стада, като съвременните африкански лъвове. Следващият етап от изследването е да се секвенира изцяло генома на пещерните лъвчета. 

 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: