Изтича срокът за кандидатстване за конкурса на Германия за изкуствен интелект

Наградният фонд на инициативата е € 125 милиона, мотото – „Нямаме време за губене”. Целта е да бъдат създадени до три европейски лаборатории за изкуствен интелект (ИИ), които да осигурят напредъка на Европа в глобалната надпревара в разработването на технологията. 

Инициативата е на германската федерална агенция за иновации SPRIND. Кампанията, наречена Next Frontier AI Challenge, има за цел да финансира компании, които биха могли да се превърнат в европейския OpenAI или DeepSeek.

Зависимостта от американски и китайски ИИ-компании все повече тревожи правителствата в цяла Европа. „Германия застава начело, защото нямаме време за губене в чакане. Конкуренцията не чака, така че трябва да действаме сега. И да го направим по европейски начин“, казва пред Euronews Яно Костард, ръководител на SPRIND.

SPRIND предвижда да проведе инициативата на три етапа за 24 месеца. За участие в първия етап ще бъдат подбрани до десет екипа, които ще могат да получат финансиране до € 3 милиона. Към втория етап ще продължат шест екипа, всеки от тях финансиран с до € 8 милиона. Класиралите се за последния етап до три екипа ще могат да поучат до € 15.5 милиона всеки.

Крайната дата за кандидатстване е 1 юни, като журито ще оповести резултатите между 24 и 25 юни, а програмата ще започне през юли. Пълните насоки как да представите предложението си можете да прочетете в Next Frontier AI Challenge Portal, или в SPRIND Next Frontier AI Challenge Page.

SPRIND очакват „няколкостотин до хиляди заявления“ от цяла Европа. Но дали € 125 милиона са достатъчни, за да осигурят предимство на Стария континент, предвид факта, че САЩ и Китай наливат милиарди обществени и частни инвестиции в сектора?

Според  Костард, сумата е „само първата стъпка”, като целта на първоначалните € 125 милиона е технологията да се развие до етап, който наистина показва потенциал за бърз напредък. 

Костард е убеден,, че бъдещето не е в подобряването на настоящите европейски ИИ-системи, които не биха могли да се конкурират с американските или китайските, а по-скоро в разработването на изцяло нови подходи и вече постигнати добри резултати например в индустриалните данни, производственото ноу-хау и ИИ-инструментите, фокусиран в поверителността.

Част от идеята е да се инициира по-широк европейски дебат за технологичния суверенитет и растежа на стартиращите компании. Сериозен проблем, който трябва да се реши в полза на Европа, са възможностите за развитие на технологичните стартъпи. Правейки първите си стъпки и опитвайки се да се разраснаст в Европа, те често се сблъскват с тромави процедури за финансиране и в крайна сметка се местят в САЩ. 

Това означава, че ЕС трябва да подобри средата за стартиращите ИИ-компании и да улесни общественото финансиране в сектора на изкуствения интелект, за да запази най-талантливите си ИИ-разработчици. 

„Не ни липсват нито научен опит, нито технололгични възможности – липсва ни способността да ги превърнем в компании, продукти и услуги, така както се случи с OpenAI, Anthropic и DeepSeek”, вярва Костард.