Климатичните промени са по-бързи от науката

Климатичните промени са по-бързи от науката Снимка: pixabay.com

Експерти климатолози признават, че не са успели да предскажат интензивността на валежите и горещите вълни, обхванали планетата

След катастрофалните наводнения със стотици жертви в Германия, Белгия и Нидерландия, сега потопът заля и Китай – отново с жертви и хиляди евакуирани. Учените със съжаление констатират, че не са успели да предскажат навреме интензивността на природните катаклизми, в това число и на нечуваните жеги в Северна Америка и Азия. Причината? Смятат, че компютрите им не са достатъчно мощни, за да предвидят точно силата на настъпващите екстремни климатични условия.

Световната научна общност иска правителствата да инвестират значителни средства за създаването на единен международен научен център с общ суперкомпютър за климатично прогнозиране и предлага въпросът да се реши на срещата на Междуправителствената група за изменение на климата (IPCC), която предстои през август, съобщава BBC.

Не е възможно без подходящия инструментариум да се определи опасността от климатичните промени, смята проф. Тим Палмър от Оксфорд. Той очерта параметрите на необходимата техника така: „Нуждаем се от ангажираност и визия с мащаба на CERN, ако искаме да изградим климатични модели, които могат точно да симулират крайностите в климата."

Пред BBC News проф. Джулия Слинго, доскорошен шеф на Националната метеорологична служба на Великобритания, заяви: „Имаме нужда от международен център, за да постигнем квантовия скок към климатични модели, способни да уловят основните физични явления, които водят до крайностите във времето. Ако не го направим, би означавало да продължим да подценяваме интензивността, честотата и все по-безпрецедентния характер на екстремните климатични ситуации."

Проф. Джулия Слинго подчерта, че стотиците милиони, които би струвал необходимият свръхкомпютър, ще бъдат нищожна цена в сравнение с щетите и човешките жертви на екстремните климатични ситуации  – факт, пред който обществото вече се изправи, без да е подготвено за него. 

На срещата на върха през ноември, чиято основна тема е климатът, проф. Слинго ще се опита да прокара инициативата за създаване на междуправителствено научно звено и суперкомпютър, за реализация на най-спешната задача - да се предвиди периодичността на метеорологичните крайности в гъсто населени райони и да се прогнозира дали горещи вълни и наводнения ще настъпват на всеки 20, 10, 5 години или дори и ежегодно. Понастоящем прогнозите няма как да бъдат точни заради отсъствието на техника с достатъчен капацитет.

Мнозина учени обаче смятат, че е безполезно да се чака IPCC да потвърди очевидното, като каже колко лоши ще бъдат климатичните промени. Според тях докладите на IPCC са едновременно консервативни и консенсусни и показват склонност да се подценяват възможните климатични ситуации. 

Причината е, че данните от публикации на авторитетни експерти климатолози, които вещаят песимистично развитие, обикновено не се вземат предвид в докладите на IPCC. Все повече в научните среди се утвърждава позицията, че е безсмислено да се търси консенсусна гледна точка, която да балансира всички интереси, в т.ч. и на много силни промишлености. 

Според учените климатът трябва незабавно да се превърне в основна политика на всички страни и международни институции. Новата правилна позиция за това всъщност е добре забравената стара: да се подготвим за най-лошото и да се надяваме на най-доброто.

 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: