Давос 2026: Нарастващите кризи поставят в центъра глобалното здравеопазване

Директорът на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Гебрейесус отчете първите две десетилетия на века като „невероятен напредък” в глобалното здравеопазване, подкрепен от безпрецедентен политически и финансов ангажимент и задвижван от животоспасяващи иновации. 

По данни на СЗО в световен мащаб здравното осигуряване, покритието на здравните услуги и финансовата защита на пациентите се се подобрили с около една трета. Но според Гебрейесус, този оптимизим решително отстъпва пред реалността на последните пет години, които сложиха край на „златния век” за здравеопазването, хвърляйки го в „леден студ”. 

Той посочи и решаващите фактори за това: в международен план рязко намалената чуждестранна помощ е поставила в риск най-уязвимите общности. Във вътрешно-национален аспект здравните грижи също губят ресурси, най-вече в трудната борба за адаптиране при прехода от лечение към самостоятелен живот без зависимости. 

Бил Гейтс заяви, че освен в медицинските изследвания и фармацевтиката, изкуственият интелект (ИИ) може да играе ключова роля и в предоставянето на лекарства – и в богатите държави, но най-вече в развиващите се страни, където изглежда никога няма да има достатъчно лекари, които да се справят „на ръка”.с търсенето на лекарства.

Като подкрепа за навлизането на ИИ в здравеопазването в Африка, Фондация „Гейтс“ и Open AI обявиха, че предоставят финансиране, технологии и техническа поддръжка в размер на $ 50 милиона. Започвайки от Руанда, целта на инвестицията е до 2028 г. в африканския континент да заработят 1000 клиники за първична медицинска помощ.

За да достигнат иновациите до общностите, които най-много се нуждаят от тях, Питър Сандърс, изпълнителен директор на Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, посочи важно условие: подкрепящите програми да се структурират около идентифицирането на „проблеми,нуждаещи се от решения”, а не около цял куп ИИ-инструменти, обслужвани от маса хора, „които тичат наоколо с много чукове и търсят пирони“.

В голямата цел на медицината за по-дълъг живот в добро здраве, основен приоритет остава превенцията на незаразните заболявания (НЗЗ), смятат експертите. Те посочиха, че в периода 2011 г. – 2030 г. разходите за лечение на НЗЗ ще надхвърлят $ 30 трилиона – докато според ОИСР, страните отделят за превенция едва 3% от здравните си бюджети. 

При този дисбаланс медиците в Давос призоваха за много повече инвестиции в програми за превенция. В тази посока националните здравни стратегии не бива да се влияят от „сегашния краткосрочен цикъл на пилитиките за финансиране”, а вместо това политиците трябва да осъзнаят, че здравеопазването е дългосрочна политика и не бива да зависи от смените на правителства и политическите режими.

Като един от основните фактори за по-дълъг живот в добро здраве, здравословното хранене също зае мястото си в дневния ред на форума в Давос. Заключенията и в тази посока се оказаха не особено оптимистични: препоръчителната здравословна храна е по-скъпа, по-недостъпна като снабдяване и често приготвянето ѝ отнема повече време – с други думи, не всички могат да си позволят за изберат здравословно хранене. 

Отчитайки, че някои от най-разпространените НЗЗ са свързани с психичното здраве, експертите обсъдиха и ролята на технологиите в този аспект. Констатацията им е, че в дигитална среда особено младите хора са склонни да подценяват рисковите фактори пред психичното си здраве – но всъщност основната пречка пред лечението им – стигмата - е еднакво тежка и в дигиталния, и в реалния свят. 

Експертите отново настояват за повече образователни програми за всички възрастови категории, както в онлайн средата, така и в реалния живот, за да се насърчават хората да говорят открито за психичните си проблеми и да получат навременна и адекватна медицинска помощ. Според статистиката, поне 50% от засегнатите не го правят – и съответно не намират професионална психологическа помощ.