ЕС понижи прогнозата си за растеж през годината

В четвъртък Европейската комисия (ЕК) понижи до 1,1% прогнозата си за растеж на европейската икономика за 2026 г., в сравнение с предвидените 1,4%.

Без видим край на конфликта в Близкия изток, нарастващите разходи за енергия подхранват напрежение между държавите членки, които призовават за допълнителни мерки за фискална подкрепа.

В доклада си ЕК предупреждава, че смущенията на световните енергийни пазари, причинени от ескалиращото напрежение около Ормузкия проток и петролните доставки, са влошили значително икономическите перспективи на Европа. Наред с това, прогнозите сочат инфлационен ръст от 1% и годишна инфация от 3.1%.

Същевременно ЕК прогнозира спад на потребителското доверие до 40-месечно дъно, тъй като домакинствата се подготвят за по-високи сметки за отопление и гориво, докато предприятията са изправени пред нарастващи оперативни разходи и по-слабо търсене.

Очаква се и известен застой в инвестициите заради по-строгите условия за финансиране и нарастващата несигурност. Пада и ръстът на износа, тъй като глобалното търсене намалява.

Анализатори говорят за „втори икономически шок за по-малко от пет години“, сравнявайки ситуацията с 2022 г., когато руската инвазия в Украйна предизвика най-тежката енергийна криза в Европа от десетилетия. 

Въпреки влошаващите се перспективи, Брюксел заяви, че ЕС е по-добре подготвен, отколкото преди 4 години. В изтеклия период блокът е направил сериозни инвестиции във възобновяема енергия, постигнал е по-ниско потребление на природен газ и е диверсифицирал енергийните доставки, избягвайки зависимостта от Русия. 

Въпреки това ЕК предупреждава, че рисковете пред европейските икономики остават, предвид опасността от още по-високи цени на енергията, Това може да осуети очакваното облекчаване на инфлацията през 2027 г. и потенциално да забави пълното възстановяване на Европа.

ЕК предупреждава също за възможен глобален недостиг на рафинирани петролни продукти, торове и други промишлени суровини, което потенциално ще увеличи разходите на домакинствата и производството в цяла Европа.

Междувременно европейските правителства се подготвят за нарастващ фискален натиск. Очакват се по-високи финансови дефицити в целия ЕС, тъй като правителствата увеличават разходите си както за защита на домакинствата от нарастващите сметки за енергия, така и за отбрана, на фона на нарастващата геополитическа нестабилност.

Италианският премиер Джорджа Мелони например вече призова ЕК да облекчи фискалните правила за домакинствата и индустриите, борещи се с нарастващите разходи за енергия. Според Мелони е справедливо разходите за енергийна сигурност да се третират със същата спешност, както и разходите за отбрана.

В центъра на искането на Рим е клаузата за дерогация на ЕС, която позволява на държавите членки временна фискална гъвкавост за увеличаване на разходите за отбрана при изключителни обстоятелства.

Мелони припомни, че Брюксел вече е показал готовност да облекчи бюджетните правила в отговор на войната на Русия в Украйна и нарастващите опасения относно военната готовност на Европа. Предвид този опит Италия сега отново очаква подобна фискална гъвкавост с цел спешни енергийни мерки, които да облекчат разходите на гражданите и бизнеса в ЕС.