Трудният урок от природната катастрофа в Германия

Трудният урок от природната катастрофа в Германия Снимка: xinhuanet.com

Зелена революция или ще бъдем унищожени, смятат вече мнозина

Загинали, изчезнали, прогонени от домовете си... Звучи като разказ за тропическа буря, но се случи в най-богатата страна в Европа и една от най-богатите в света, на няколкостотин километра от нас.

Ето защо вече не можем да казваме, че сме в безопасност

Ето защо светът трябва да признае, че истинската извънредна ситуация е климатът. 

И че зелената революция е единственото възможно решение.

„Никога не сме виждали подобно нещо”, казват млади и стари в Шулд, село с население 660 души на брега на р. Аар в Северозападна Германия. Проливният дъжд в нощта срещу 15 юли буквално унищожи селището и отнесе с един замах 17 души.

Schuld (на немски вина, грешка) е епицентърът на силната буря, която удари германските райони на границата с Белгия и Нидерландия, между Рейн и Маас, и в рамките на няколко часа доведе до над 70 жертви, хиляди изчезнали, десетки хиляди евакуирани, които са загубили всичко - домовете си, колите си, цялата си покъщнина... 

Картините напомнят мусонните бури в Югоизточна Азия, но катастрофата се случи в Северен Рейн-Вестфалия, най-богатата област в Германия, най-богатия регион в Европа, с брутен вътрешен продукт от почти € 700 милиарда, в който работят 37 от немските компании в националната листа „Топ 100”, плюс 11 000 чуждестранни компании.

Често определят Северен Рейн-Вестфалия като „Земя на въглищата и стоманата“. Именно за тези ресурси Германия и Франция се бориха в продължение на десетилетия. 

Заради тези две суровини през 1951 г. се роди и пактът Европейска общност за въглища и стомана, първият реален зародиш на Европейския съюз. 

И през 2021 г., след нощта между 14 и 15 юли, тези земи може би ще поведат Стария континент по пътя на една нова революция: онази, в която Германия, Европа, Западът най-накрая си отворят очите за доказателствата, че светът на въглищата и стоманата води дотук. 

И че трябва да бъде изпратен в миналото. 

И че климатичните промени не са имагинерна опасност, а реална заплаха за живота.

И че в крайна сметка зелената революция не е пожелание, с което да се кичат европейските институции, а спешна необходимост – за да я има Европа, за да го има света.

 

Още по темата във

facebook