Полярните мечки мъчително търсят нови начини за оцеляване

Ефектите от от глобалното затопляне се усещат особено остро в Арктика – северната полярна област на Земята, която е дом за белите мечки, съобщава La Presse. Снимки на изпосталели животни, носещи се върху малки участъци плаващ лед или ровещи из боклука недалеч от селища в далечния Север, обиколиха света през последните години.

Все по-забележимото свиване на площта на морския лед има пряко въздействие върху храненето на тези животни, като ограничава възможностите им за лов на тюлени, тяхната предпочитана плячка.

В ново проучване канадски изследователи са проследили около 20 бели мечки с помощта на дронове, опитвайки се да проучат промените, настъпили в ловните им навици вследствие на глобалното затопляне.

Резултатите от изследването са публикувани преди дни в списание Royal Society Open. Наблюденията на учените показват, че мечките са започнали да търсят гнездата на мигриращите патици от рода гаги, за да се нахранят с яйцата им. След като ги изяждат обаче, те отново и отново се връщат в празните гнезда с надеждата да намерят още храна. Освен това очевидно животните все още не успяват да направят връзка между патиците и възможността за намиране на яйца.

„Тези наблюдения сочат, че когато основната храна за даден животински вид стане трудна за намиране, видът може да се насочи и към непредпочитана храна, но да не е в състояние да го направи ефективно“, пишат авторите.

Яйцата определено не могат да осигурят устойчив източник на храна за полярните мечки от вида ursus maritimus, класифициран като „уязвим“.

Дивата популация на белите мечки в момента се оценява на 25 000 екземпляра, разпределени на териториите на Аляска, Канада, Гренландия, Норвегия и Русия.

Според проучване, публикувано през юли 2020 г. в Nature Climate Change, те могат да изчезнат заради липсата на храна до края на века. Още едно изследване, излязло в Global Change Biology, посочва, че тяхното изключително специализирано меню, състоящо се главно от мазнини и месо от тюлени, ги поставя в опасност заради невъзможността да се адаптират.

Една възможна по-нататъшна еволюция за вида би била кръстосване с мечките гризли, като няколко такива случаи вече са регистрирани, отбелязват изследователите.