Разкрита е причината за невиждано едрите летни градушки

През юли 2012 г. в Северна Испания падна градушка, по-едра от пъдпъдъчи яйца, която уби няколко овце, изпотроши стъклата и деформира броните на колите. Далеч по-ужясявящи обаче бяха ледените кълба с диаметър 12 см, връхлетели каталунския град Херона през август 2020 г. Тогава градушката уби дете, рани 67 души, повреди транспортна и селскостопанска техника, изпотроши десетки фасади, прозорци и витрини, предизвиквайки хаос в наводнения град.  

Тези и други прецеденти накараха учените от Валядолид да анализират купища данни, съпровождащи екстремните градушки в последните години. Екипът установи, че през лятото на 2022 г., когато за шест седмици температурите на морската повърхност се повишиха средно с рекордните 3,27°С, конвективната енергия в атмосферата също се е повишила до безпрецедентни нива. Издигайки се бързо нагоре, влажните въздушни маси са създали условия за зараждането на „суперклетки” - големи гръмотевични облаци със завихрени възходящи въздушни потоци.

Анализирайки данните от 280 суперклетки, регистрирани в периода 2011 г. - 2022 г., учените установили, че 57 от тях са произвели големи зърна градушка (над 5 см в диаметър), а в четири случая ледените кълба са били с диаметър над 10 см. Според учените, този модел отразява влиянието на не по-малко рекордните горещи вълни от Средиземно море, които вече се превръщат в характеристика на летните сезони в Европа. 

Учените отдават това уникално съчетание на фактори на климатичните промени, предизвикани от ефекта на емисиите парникови газове, отделяни при редица човешки дейности. Горещите вълни, изпаряващи по-големи количества морска вода, и интензивната конвективна енергия с бързо издигащите се въздушни маси, са идеалните условия, в които градоносните суперклетки се развиват бързо. При ниските температури във високите атмосферни пластове, изобилните водни пари също замръзват по-бързо, оформяйки гигантските ледени кълба. 

С други думи, ограничавайки дейностите, водещи до парниковия ефект и глобалното затопляне, хората биха намалилии условията за екстремните разрушителни градушки, заключават учените. Резултатите от изследването им са публикувани в списание Geophysical Research Letters.