Музикалната терапия навлиза и в хирургията

Според новото проучване на Медицинския колеж „Маулана Азад“ в Делхи и болница „Лок Наяк”, публикувано в списанието „Музика и медицина”, екипът е стигнал до заключенията си, проследявайки първо 8, а след това 55 пациенти на възраст от 20 до 45 г., подложени на лапароскопско (мини-инвазивно) отстраняване на жлъчния мехур, проведено с участието на музикална терапия.

„Нашата цел е да ги изпишем скоро след операцията, след като са се събудили с бистър ум, напълно концентрирани, ориентирани и в идеалния случай без болка“, казва д-р Фарах Хусейн, старши анестезиолог и сертифициран музикален терапевт. 

Според него, участието на музиката създава предпоставки за по-ниски дози анестетици и болкоуспокояващи, което води до по-бързо излизане от упойка и ограничава стресовата ситуация. А дори пациентът да не помни, при операция тялото преживява силен стрес, който започва още преди първия разрез - с интубацията, т.е., поставянето на дихателна тръба в трахеята. 

Следва същинският оперативен процес, който пациентът също не помни, но тялото му реагира с промени в сърдечната честота, кръвното налягане и повишено ниво на хормоните на стреса. Критичният момент на излизане от упойката също носи стрес, защото често пациентите „се събуждат” дезориентирани и с неясна мисъл. 

При процедурата за мини-инвазивно отстраняване на жлъчния мехур, анестезиолозите обикновено прилагат прецизна комбинация анестетици. Проучването на индийският екип за първи път доказа, че с музика може да се намалят дозите на тези препарати, което означава по-бързо събуждане, по-стабилни жизнени показатели и по-малко странични ефекти.

При обща анестезия сетивата на пациента в операционната зала са блокирани, но ако в слушалките му звучи музика, изглежда, че красивите звуци достигат до подсъзнанието му, тъй като пътищата на слуха остават отчасти отворени. 

Пациентите сами избират между две музикални пиеси, които да ги съпровождат по време на операцията - едната в изпълнение на нежна флейта, другата – на пиано. Резултатите от експеримента на индийските лекари показват,  че при по-ниски дози анестетици, комбинирани с музика, пациентите понасят операцията спокойно, показват по-ниски нива на кортизол (хормонът на стреса), много по-добър контрол на кръвното налягане по време на интервенцията, и по-бързо следоперативно възстановяване. 

Индийският екип допуска, че на подсъзнателно ниво музиката е овладяла бурните чувства, които всеки изпитва при хирургична интервенция, и макар че пациентът не помни, мозъкът му е регистрирал приятна емоция.

Основна концепция зад експеримента са редките случаи на „интраоперативно съзнание“ – т.е., пациентите макар и под упойка, си спомнят фрагменти от разговори в операционната зала. Така че, щом мозъкът има тази способност, значи може да регистрира и положителните сигнали на музиката, независимо, че няма да оставят спомен в съзнанието на пациента.

Екипът отбелязва, че музикалната терапия отдавна се прилага в психиатрията, рехабилитацията след инсулт и при палиативни грижи, но навлизането ѝ в интензивните процеси на анестезията и хирургията бележи значима промяна. Проучването е нов поглед и към неразкритите възможности на човешкия организъм - дори когато тялото е обездвижено, а умът спи, изцелението може да започне с няколко нежни мелодии.