Има хора, които много обичат да носят маски

Има хора, които много обичат да носят маски Снимка: pixabay

Измина една година от началото на пандемията и много неща в живота ни се промениха. Спомняме си това всеки път, когато излизаме (ако, разбира се, излизаме)

Маските попълниха традиционното трио вещи, без които не може да се излезе от дома - ключове, портфейл, телефон - и, както  изглежда,  те ще останат с нас за дълго време.

Има хора, които ги мразят, не могат да дишат с тях или считат, че са знак за политическо потисничество. Но има и такива, за които масовото използване на маски направи миналата година година на освобождението - пише колумнистът Петула Дворак в The Washington Post.

С маска можете да си пеете в хранителния магазин, да говорите със себе си, докато се разхождате, да правите гримаси във фитнеса, да оставяте спанак в зъбите си и миризмата на кафе от устата си, можете да забравите за червилото - и никой няма да разбере нищо. Което доведе до спестявания от освежаващи бонбони и козметика през последната година!", продължава тя.

Потребителите на социалните медии пишат малки оди за живота с маска: „Обичам да нося маска. Искам да я нося завинаги. Много ми помогна да успокоя социалната си тревожност."

Или: „Носенето на маска наистина ми позволява да остана грозна и да спя добре. Обичам, когато е на мен."

Една дама библиотекар, която е много обичана от местните деца на Западния бряг, каза, че й харесва да може да се занимава с делата си, без да бъде разпозната от малките си фенове.

Не мисля, че някога ще мога да се върна към това да не нося маска", признава Дона Бауер, потребителка на Twitter в Орландо, която е на 40 +. „Харесва ми да не нося грим и да оставам незабелязана", казва Бауер. „Така че дори след ваксинация и колективен имунитет, аз пак ще се крия зад маска."

Има и хора, които цял живот са се взирали в другите заради физическите различия в лицата им и които сега изпитват облекчение, избягвайки тези „първи впечатления“. „Носенето на маска означава, че хората не виждат тиковете на лицето ми и това ми харесва“, казва 19-годишната Пиетра Перейра, студентка от Сан Диего.

Винаги съм дъвкала езика си още от детството. Имам и много пъпки по лицето си, а маската ги крие. Акнето е толкова лошо, че случайните хора, които срещам ежедневно, се чувстват задължени да ми го посочат и да ми дадат съвет, сякаш не съм ходила при много дерматолози. Чувствам се много по-малко срамежлива на публично място, когато нося маска", казва тя.

Ариел Хенли открила, че животът й, в течение на който тя се откроява с асиметричното си лице и това, което тя определя като „изкривени, широко поставени очи“ поради черепно-лицева болест, се е променил, когато носенето на маски става стандарт по време на пандемията: покривайки лицето, промених отношението към мен публично. „По време на скорошно посещение в пощата застанах на опашка зад непознати, всички също имаха маски от плат на лицата си, и този път най-забележимата черта на външния ми вид не бяха деформираните ми очи, а ярко оцветената маска. Бях благодарна за чувството за анонимност и възможността да се слея с маскираната тълпа."

66-годишната Кони Бълок е намерила същия комфорт във възможността да покрие половината си лице, без никой да я гледа.

„Започнах да нося маската веднага щом д-р Фаучи посъветва страната да го направи“, казва Бълок от Ню Йорк. Тя има рак на гърдата в стадий 4 и лекарствата против гадене, които приема, докато се подлага на химиотерапия, са довели до друго разстройство, засягащо нервната система - *тардивна дискинезия.

Това се проявява като постоянно изкривяване на устата и извиване на езика", казва тя. „Много ме беше страх да изляза на публично място." И това е тъжно, защото Бълок има красива широка усмивка и искрящи очи. Носенето на маската я накарало да се почувства отново нормално сред другите хора и й дава „голям комфорт“.

И хората, както и преди, могат да виждат ослепителната й усмивка - в очите й", заключава авторът на публикацията.

Със съкращения от The Washington Post

* Тардивна дискинезия: неволеви движения на езика, устните, лицето, туловището и крайниците, които настъпват като нежелани лекарствени реакции при пациенти, лекувани с антагонистични допаминергични лекарства и невролептици за продължителен период от време.

Още по темата във

facebook