Световният ден на книгата - имаме ли повод за празник?

Световният ден на книгата - имаме ли повод за празник?

Книгата все още е прозорец към света - въпреки дигиталния съвременен свят и независимо от това, че все по-често младите хора посягат не към хартиен, а към екранен вариант на писаното слово. Особено във времена на криза, хората търсят и намират подкрепа и надежда в нея, което затвърждава нейното място в съвременния бит.  

На днешния ден, 23 април, отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право. Празникът се отбелязва от 1995 г. с решение на ЮНЕСКО. Денят е избран като символична почит към двама от най-големите колоси на световната литература – на 23 април в една и съща година (1616 г.) са починали Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир.  

Де е България? Литература между глобално и локално" е темата на дигиталната международна конференция, която се провежда на 22 и 23 април и е организирана от Националния център за книгата - НДК. Участие в събитието ще вземат чуждестранни издатели на преводна литература, преводачи на българска литература на чужди езици и представители на институции, подкрепящи превода и популяризирането на литературата. За малка страна, с малък и труден език и ограничен пазар въпросът за ограничаването на литературата ни стои особено актуално. Не са радостни и констатациите на Светлозар Желев, който заяви пред БНР:  
„Издателите посочиха няколко основни препоръки, които смятам за изключително важни и трябва наистина да им обърнем внимание. Едното е липсата на преводачи или техният много малък брой, в страни като Франция са буквално двама, в Дания е само една, в Италия двама или трима." Желев отбелязва и факта, че преводачите влизат във функцията на адвокати, защитници, популяризатори, литературни агенти, редактори, маркетолози, хора, които подкрепят по всякакъв начин българската литература.  

На пазара у нас, освен общото ниско ниво на самофинансирани книги и приятелски жестове от издатели, излизат и много стойностни произведения, които обаче не стигат нито до широка публика, нито до критика, нито до превод. Не поради липса на качества. Кой трябва да предложи автора на чуждестранен издател, как да се осъществи контакт, кой трябва да подкрепи произведението, кои са глобалните теми, които остават встрани от българските автори - и каква е причината за това? Това са само част от въпросите, на които конференцията ще се опита да даде отговор. И дано все пак професионалната общност стигне до някакви изводи, които ще имат реално отражение върху пазара у нас и по света, защото иначе литературата ни рискува да се удави в самодоволството на един изживял времето си съюз и в приятелските и неприятелските кръгове, които определят хаотичните движения на автори и издатели. 

Иначе, има интерес, отчита Желев: „Българската литература и България никога не е била екзотика и с опита да търсим екзотичното, продавайки национални традиции, се затваряме херметически към останалия свят", отбелязва той.  

 Днес, в световния ден на книгата, ми се иска да поздравя Аксиния Михайлова, чиято стихосбирка „Небе за изгубване" беше селектирана и издадена в престижната колекция Поезия на френското издателство Gallimard. Аксиния Михайлова е носител на две от най-престижните награди за поезия във Франция - наградата на името на Гийом Аполинер тя получи през 2014 г., а в пандемичната 2020 г. беше удостоена с наградата „Макс Жакоб". Разбира се, много важно е, че тя пише стиховете си на френски език, защото иначе, при „буквално двама преводачи", едва ли френската публика би се докоснала до прекрасните ѝ стихове, за да ги подреди до тези на Рилке, Лорка, Луи Арагон...  

Честит ден на световната книга и нека тя да продължава да е прозорец към света, вместо поредна врата, която се затръшва под носовете ни! Защото имаме какво да кажем.