Условията ня живот застрашават психичното здраве на работещите европейци

Условията ня живот застрашават психичното здраве на работещите европейци Снимка: hrmagazine.co.uk

Инфлацията, разходите за живот и геополитическата ситуация са сред основните причини за мрачно настроение, което се изразява най-вече на работното място

Позовавайки се на проучване, проведено в големите европейски икономики, Euroinews съобщава, че 38% от работниците смятат, че психиката им е изложена на висок риск. Като цяло, от април до октомври 2023 г., психичното здраве на работниците в Германия, Италия, Холандия и Испания се е влошило. Франция и Полша са подобрили незначително резултатите си, но така или иначе, Полша остава с най-нисък индекс на психичното здраве (MHI) 55.5.

Според проучването, 35% от анкетираните заявяват, че са по-чувствителни към стрес, отколкото преди пандемията, 17 % са били диагностицирани с тревожност, а 12 % - с депресия. Като възрастов показател, служителите под 40-годишна възраст са два пъти по-склонни към тези състояния, отколкото работешите над 50-годишна възраст, а MHI при жените е с 5 точки по-нисък, отколкото при мъжете, вероятно заради грижите за дома и семейството.

Тревожност изпитват 51% от работещите поляци и испанци, но процентът на депресираните (43%) е най-висок в Полша. Най-песимистични за бъдещето са италианците (29%), следвани от поляците (23%). Като цяло, най-смущаваща е ситуацията в Полша, чийто MHI е с близо 6 пункта под общия резултат от 61.1. 

В другия край на спектъра, Нидерландия е с най-добрия резултат, с MHI 69,0. В същото време, най-много нидерпландци (29%) смятат, че психичното им здраве се отразява негативно на производителността им. Не е изненадващо, че финансовата сигурност на работниците е фактор за тяхното психично здраве, който е в основата на добрите резултати на Нидерландия. 

От друга страна, във всички изследвани страни хората, които печелят под € 10 000 годишно, показват най-лоши резултати. По същия начин се отразява и липсата на спестявания. Като цяло, най-зле ся предприемачите, свободните професии и работниците в малки компании.

Особено тревожна е връзката между влошеното психично здраве и трудовата производителност, като във всички изследвани страни стресът на работното място е довел до средна загуба на производителността за повече от 60 дни. Британското психологическо дружество дори нарича ситуацията „модерна епидемия“.

Факторът работно време също играе роля, като 51% от служителите смятат, че традиционната петдневна работна седмица, съчетана с дистанционна работа, би била благоприятна за психичното им здраве, докато 49% биха избрали четиридневна присъствена работна седмица.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: