Италия по трудния път към икономическа стабилност

Анализ на авторитетното издание хвали Италия за политическата ѝ стабилност (за разлика от много страни в Европа), фискалната надеждност и силната индустрия. С други думи, предвидимото управление, доскоро невероятно за самите италианци, дава плодове.

Първият е силен фондов пазар, изпреварил конкурентните борси на континента, като за 5 години италианският борсов индекс FTSE MIB е скочил със 120%, при 60% ръст на европейския FTSE Eurofirst 300. Подобно развитие бележи и пазарът на облигации. 

Банковата система, която някога беше пасив, възстанови капиталовите си буфери и изчисти лошите кредити. Финансовата дисциплина и инвестиционната политика отключиха неподозирани предимства за италианската индустрията, което подобри и фискалната позиция на страната, така че МВФ очаква през следващите 5 години съотношението „публичен дълг - БВП” да се задържи на сегашните 127%. 

Бюджетът за 2026 г., който премиерът Джорджа Мелони представи миналия месец, гони целта да намали съотношението „дефицит – БВП” под 3% и да се опита да повиши кредитния райтинг на страната. Ако постигне такова ниво на дълга, Италия ще се освободи от процедурите на ЕС, които се прилагат при прекомерен дефицит.

В процес на одобрение е нов закон за финансовите пазари, който предвижда реформи, включително облекчени условия за инвестиране и нови възможности за малките инвеститори, без излишни бюрократични процедури. Целта е насърчаване на устойчив икономически растеж чрез по-благоприятни регулации за банките, застрахователите, държавните инвестиционни механизми и публично-частните инициативи. 

Законът открива и нови перспективи за доходоносност от спестяванията на италианците, с опции за приоритетно инвестиране на тези пасивни средства в акции, корпоративни облигации, частен капитал и др., вместо традиционните вложения в недвижими имоти или приходи от банкови лихви, подкопани обаче от сериозните банкови такси

По мащаби на производство Италия е втора в ЕС, трета по БВП и осма по икономически показатели. През 2024 г. е изнесла първокласна промишлена и селскостопанска продукция за € 612 милиарда, при € 46 милиарда търговски излишък. С 40 големи пристанища и 42 летища, страната е естествена врата на ЕС към средиземноморските и северноафриканските пазари.

Смятана  дълго за „слабото звено” на Европа, днес Италия пише история на успеха, смята Financial Times (FT) и призовава ЕС да научи италианския урок за постигане на конкурентоспособност с дисциплина, мащабно мислене и открити хоризонти за капитала. 

В същото време обаче FT отчита и негативни процеси – нарасналите разходи за живот на италианците, утежнени и от небалансирано данъчно облагане. Новият бюджет, който все още се обсъжда, предвижда 33% данък общ доход за домакинства с годишни приходи от € 28 000 до € 50 000 и 35% годишна данъчна ставка за домакинствата с по-ниски доходи. 

Заложени са и € 1.6 милиарда данъчни облекчения за доходи от извънреден труд, нощни смени, работа по празници и бонуси за производителност. Идеята е, че това ще помогне на хората с ниски доходи, които масово прибягват към по-тежък трудов режим.

Позовавайки се на независимата парламентарна бюджетна служба обаче, Financial Times коментира, че предвидените данъчни облекчения ще облагодетелстват едва 8% от италианците, при това – най-богатите, а новата данъчна формула ще намали данъчните приходи с около € 3 милиарда.

В същото време задълбочаващата се пропаст между бедни и богати подхранва вродения стремеж на италианците към социална справедливост и равенство. Страната е залята от протести срещу правителството на Мелони, с обвинението че облагодетелства най-богатите, докато покупателната способност на хората със средни и ниски доходи е намаляла драстично. За 12 декември влиятелната федерация на труда CGIL е свикала и национална стачка 

Мелони обвинява за протестите левицата и популистките ѝ твърдения. Според финансовите експерти на правителството, данъчните облекчения ще облагодетелстват всяко средно италианско семейтво с работещи родители и деца и месечен доход между € 2400 и € 4000, т.е., работещата класа на Италия, която живее далеч под критериите за богатство.

В крайна сметка обаче, кипящите настроения в страната са ясен знак, че ако правителството на Мелони иска да продлжи по пътя на икономическия напредък, трябва преди всичко да остане на власт, като се пренасочи спешно към социално ориентирана политика, включително социално обосновано данъчно облагане.

Според скорошен доклад на ОИСР, реалните заплати в Италия в началото на 2025 г. са били със 7,5% по-ниски, отколкото в началото на 2021 г., което е най-големият срив в покупателната способност сред всички големи икономики. 

„Хората свиват разходите си за основни неща като храна и здравеопазване. За ваканции вече дори не говорим“, казва пред Financial Times учител от Рим с € 30 000 годишен доход преди данъци. Подкрепя го медицинска сестра от южния град Казерта, с 30-годишен стаж и заплата малко под € 2000 преди данъци.

И така – икономическият успех на Италия има две измерения – в макроикономическите показатели и в ежедневието на италианците. Ако намери баланса, правителството на Джорджа Мелони ще продължи да пише историята на италианския икономически просперитет – за всички италианци.