Сонда на 22,7 милиарда километра от Земята, откри, чe Космосът не е толкова пуст

Пред необхватността на Вселената човечеството изглежда като дете, което пуска корабчето си край морския бряг и гледайки го да изчезва зад хоризонта, си мисли, че е покорител на океаните. Сравнението не е преувеличено. Всеки ден новините съобщават по нещо за епичното завладяване на Космоса. И причина да говорим така е фактът, че едва преди дни докоснахме границата на земната атмосфера с Космоса...

Международна космическа станция обикаля планетата максимум на 347 километра над главите ни, т.е. почти колкото от София до Бургас, една незначителна дистанция в сравнение с галактическите, да не говорим отвъд тях. Най-отдалеченият обект, който сме изстреляли в Космоса, е на 22 530 816 000 километра от нас. Но и това е нищо в сравнение със 137 трилиона километра (число с 21 нули) - радиус, изчислен от учените като поле за наблюдение на Вселената. И данните за тези изчисления идват от онова малко корабче, което сме пуснали някога на брега на морето – Voyager.

Изминаха 44 години, откакто мисиите Voyager 1 и 2 напуснаха Земята. През тези десетилетия сондите напредваха бързо и все още комуникират с мрежата за далечни космически връзки на NASA – получават задачи, изпращат данни. Освен многото научни цели, мисиите Voyagers имаха и своята поезия. Те носят на борда си две златни плочи със записи на поздрави и музика – в т.ч. и българската песен от Родопите „Излел е Дельо хайдутин”, плюс данни за външния ни вид, местоположението ни в Космоса и дори инструкции за създаване на устройството, което да разчете плочите. Voyagers бяха като послание в бутилка, хвърлена в необятното море на Вселената.

Последната новина дойде от Voyager I, който стартира през септември 1977 г. със скорост 61 000 километра в час - едно от най-бързите съоръжения, създавани от човечеството. През август 2012 г. сондата премина периметъра на т.нар. хелиосфера – понятие, което определя околослънчевото пространство, след което слънчевите ветрове почти напълно губят влиянието си в междузвездното пространство. Voyagers промениха представата за формата на хелиосферата, така както през цялата си мисия коригират редица противоречиви схващания за междузвездното пространство.

Данните, които Voyager I изпраща след 2012 г., са основа за изчисления, които може би ще ни приближат до представата за онова междузвездно пространство, което никога досега не сме достигали. Информацията пристига до Земята около 20 часа след изпращането ѝ.

Обработвайки данните, получени след 2012 г., учените са стигнали до извода, че изглежда инструментите на Voyager са открили постоянен звук, за чийто източник смятат междузвездния газ, или по-скоро сгъстената му версия - плазмени вълни. И дори по сегашни научни представи тези емисии да са слаби, всъщност са далеч по-интензивни от очакваното.

Благодарение на тези данни учените вече могат да изследват по-задълбочено поведението на слънчевите ветрове, като се научат да различават звука им от този на междузвездния газ. Досега слънчевите ветрове се изследваха, като се изчакваха моменти на нетипична активност на Слънцето, за да се направят заключения за интензивността им. Voyagers промениха това. Те са галактическият земен наблюдател, който ни изпраща информация, независима от слънчевата активност.

И това може би е първата крачка към овладяването на Космоса – но няма да я измерваме с разстояния, а с ново познание. Така може би от детското корабче-играчка ще пристъпим към обучението на човечеството като юнга, вперил поглед в необятното море на Вселената.