Най-големите европейски космически компании обединяват бизнеса си със сателити

Като част от SpaceX, космическата компания на Илон Мъск, системата Starlink осигурява стабилни интернет връзки по света, включително в Украйна, където около 50 000 терминала Starlink предоставят сигурна комуникация за разузнаването, електроснабдяването, железниците, училищата и болниците.

След последното изстрелване миналия уикенд, интернет-сателитите Starlink станаха 10 000, като около 8 680 са в орбита, а останалите са изчерпали срока си на годност. По план до 2026 г. в околоземна орбита ще летят поне 12 000 сателита Starlink, но и европейската космическа индустрия иска да се включи в надпреварата. 

С тази идея най-големите космически компании в Европа - Leonardo, Airbus и Thales, представиха Меморандум за разбирателство, който представя плановете им да „обединят и подобрят” бизнеса си, като създадат Project Bromo - съвместно предприятие за производство на сателити. Новата производствена структура ще създаде 25 000 рабони места в цяла Европа и по план трябва да стартира през 2027 г. 

Обединените усилия на трите най-големи европейски косически компании не са единственият европейски опит за успешна конкуренция на Starlink – според Le Monde, наскоро и френската Eutelsat е получила € 1.35 милиарда правителствено финансиране, за да ускори развитието си.

Отделно, Европейската космическа агенция ESA работи с Thales за създаването на сателитна „мегаконстелация”, наречена HydRON, чиито сателити ще предават лазерни сигнали както помежду си, така и към няколко оптични мрежи на земята, за да осигурят интернет със скорост до терабит в секунда.

Обединените усилия в сферата на европейската космическа индустрия не са само успешен бизнес ход в подкрепа на интернет комуникациите и конкуренцията. Като цяло, използването на общи мощности е свързано и с някои сериозни опасения относно мащабното разполагане на сателити в околоземна орбита. За последните 25 години броят им расте прогресивно, започвайки от едва 750 през 2000 г., до 10 000 през 2024 г. Според прогнозите, до 2030 г. броят им ще скочи на около 60 000, и между 200 000 и 500 хиляди до 2050 г. 

Съвременните комуникации и индустрии са немислими без сателитите, но за астрономията като наука ситуацията е катастрофална: сателитният пръстен закрива хоризонта пред телескопите, заглушава радиосигналите от далечни галактики и осветява нощното небе, което практически изключва възможността за наблюдение на множество касмечески обекти, видими само в тъмнина. 

Но не е само това. Според ESA, през 2024 г. в земната атмосфера са се разпръснали не по-малко от 800 метрични тона метални отломки и частици. В това смущаващо количество сателитите имат съществен дял, тъй като след като изтече срока им на годност, се превръщат в космически боклук. 

Според прогнозите, около 2050 г. при изгарянето на амортизирани сателити в земната атмосфера ще се отделят около 10 000 метрични тона алуминиев оксид годишно, плюс други химикали, които биха могли отново да застрашат озоновия слой - няшият щит срещу ултравиолетовата слънчева радиация.

Ситуацията може да повтори кризата от 80-те години на миналия век, когато науката откри застрашителна озонова дупка, резултат от използваните в хладилниците и спрейовете фреони. През 1989 г. светът ги забрани и оттогава озоновият слой се възстановява – но и до днес не напълно. 

Озоновата дупка може би ще се затвори около 2075 г., ако се реши проблемът с космическия боклук, включително като се ограничи броят на сателитите в околоземна орбита - малко вероятна перспектива, докато замърсяването на земната атмосфера ще продължи да расте, прибавяйки още един риск пред бъдещето на планетата.