Празнуваме Световния ден на свободата на печата

Празнуваме Световния ден на свободата на печата

България все още е на последно място в ЕС по свобода на словото

На трети май отбелязваме Световния ден на свободата на печата. Той е обявен от Общото събрание на ООН през 1993 г. след препоръка, приета на Генералната конференция на ЮНЕСКО през 1991 г. Световният ден е повод за напомняне за нарушенията на свободата на печата и отбелязване на факта, че в десетки страни по света медиите са подлагани на цензура, а журналисти и издатели са заплашвани, задържани и дори убивани. На 3 май се присъжда и Световната награда за свобода на печата на ЮНЕСКО „Гилермо Кано“, която е учредена през 1997 г. в памет на колумбийския журналист Гилермо Кано, убит заради критични материали за дейността на наркокартелите в родината му. 

Съветът на Европейския съюз излезе с изявление, в което подчертава, че свободата на информацията и на словото трябва да бъде насърчавана и защитавана навсякъде. „Във време, в което независимото и свободно медийно осведомяване е по-важно от всякога, свободата на печата продължава да бъде застрашена. Журналистите продължават да се сблъскват с тежки условия на труд под нарастващ финансов и политически натиск, наблюдение, произволни присъди за лишаване от свобода или насилие заради работата си", се казва в изявлението.  

Според Обсерваторията на ЮНЕСКО от 2020 г. насам по света са убити 76 журналисти, а много други - арестувани, тормозени или заплашвани, отбелязва институцията, като подчертава, че особено безпокойство буди насилието, основано на пола, насочено срещу жени журналисти. „През 2020 г. над 400 журналисти се възползваха от механизма на ЕС за защитниците на правата на човека, а ЕС предприе важни действия в подкрепа на журналистите, независимите медии и борбата с дезинформацията в контекста на пандемията в много региони", отбелязват от Съвета на ЕС. 

България е на последно място в ЕС в тазгодишната класация на „Репортери без граници" - заемаме 112-о място, като се отчита влошаване на състоянието на свободата на словото с един пункт спрямо миналата 2020 г. Оставаме единствената европейска държава, в която средата за журналистиката се окачествява като „лоша", а организацията отбелязва, че сме една от страните, в които „атаките срещу журналисти и произволните арести са се увеличили".  

Унгария, Гърция, Полша и Хърватия са страните от ЕС, които попадат в групата на страните с „проблематична" среда. 

В миналогодишните препоръки на „Репортери без граници", отправени към България с цел да се стимулира дебат по темата, се отбелязват 4 категории фактори, които оказват влияние върху медийната свобода у нас: достъп до информация, финансиране на медиите, сигурност на журналистите и журналистическа етика. „Медийната свобода в България е в задънена улица и независимите медии са на ръба на това да изчезнат", каза Павол Шалай, директор на редакцията на РБГ за ЕС и Балканите. 

Основните показатели, на които се опира неправителствената организация при изготвянето на класацията си, са данните за достъп до информация и за пречките, които властите поставят пред журналистите при отразяването на новини. Мястото, заето от съответната държава, характеризира политиката на властите към журналистите. Общо изследваните държави са 180.  

За отбелязване е фактът, че организацията цитира и данните от барометъра на Edelman Trust за 2021 г., който показва обезпокоителни нива на общественото недоверие към журналистите. 59% от хората в 28 държави са казали, че журналистите нарочно се опитват да заблудят обществото, като публикуват информация, за която знаят, че е фалшива. 

„Драматично влошаване" на свободата на словото се отбелязва в целия свят, посочват „Репортери без граници", като подчертават, че на много места пандемията от коронавирус се е превърнала в оправдание, което властите използват, за да не допуснат журналистите до източници на информация и до отразяване на събития на място. 

„Свободата на информация и свободата на словото трябва да бъдат насърчавани и защитавани навсякъде. Това е в интерес на всички. ЕС ще продължи да надига глас срещу всяко ограничение на свободата на словото и срещу цензурата както онлайн, така и офлайн, което е в нарушение на международното право в областта на правата на човека", отбелязват още в изявлението си от Съвета на ЕС.