
Световен ден за достоен труд
- Работна сила
- Автор:

Трудът не може да е срамен, но все още може да е неоценен.
На 7 октомври по инициатива на Международната конфедерация на профсъюзите отбелязваме Световния ден за достоен труд. В повече от 130 държави от 2008 г. насам се организират събития, кръгли маси, демонстрации, пишат се протестни писма и декларации в опит да се потвърдят правата на работещите. Синдикални организации от цял свят се обединяват около идеята, че бедността в световен мащаб може да бъде победена с осигуряването на достойни условия на труд. Но статистиката показва, че само 7% от работещите са синдикални членове, докато стотици милиони имат нужда от сигурност и защита.
Трудът, както гласи старата максима, не може да бъде срамен. Но все още може да е неоценен, неефективен, несигурен, да застрашава здравето и живота на работещия, да не предоставя възможности за обучение и развитие или баланс между работа и личен живот... Самият факт, че достойният труд нарочно е отбелязан, говори, че той е изключителна ценност, до която не всеки има късмета да се докосне. Което от своя страна говори друго - че живеем в свят, в който достойният труд има нужда от защита. Защото Късмет (според Тери Пратчет) е един капризен, непостоянен и страхлив бог и на него не може да се разчита.
Кога един труд може да е недостоен? На практика, никога. Живеем в свят, в който най-сигурното нещо е, че няма нищо сигурно - нито работно място, нито доход или условия на труд. Нямаме много начини да неутрализираме действието на тази несигурност, защото не контролираме обстоятелствата в реалността. Доколко е недостойно да се съгласим с неизгодни условия и мизерно заплащане само защото трябва да осигурим елементарни условия за оцеляване на себе си и на децата си - това не е морален или синдикален въпрос. Отдавна се касае за лично решение, провокирано от конкретната ситуация. А тя често не помага на работещия. Съществуването на „сива икономика" не е заслуга на работещите, но касае пряко именно тяхното достойнство и право на труд.
На какво може да се разчита? Извън шаблоните „система от социални грижи за европейците" и „социален диалог", работещите за оцеляването си трудно намират (дори въобще не намират) реална помощ. Това, което може да помогне, е повишаване на квалификацията и реална закрила от страна на държавата и на професионалните организации. Във времена на пандемия, икономическа криза и политическа несигурност никой не е застрахован за случай на неочакван обрат. Последната година го доказа на практика. Именно опитът ни да контролираме обстоятелствата и да определим съдбата си би трябвало да даде на труда онова достойнство, което все още му липсва.
Един добър знак е това, че за много млади хора Световният ден за достоен труд е неразбираем празник. Все повече от тях идват на пазара на труда със самочувствието, възможностите и знанията, които ние нямахме преди 30 години. Светът, в който те ще упражняват правото си на достоен труд, ще става все по-труден и несигурен, но се надявам, че те ще виждат реални резултати от работата си, а трудът ще им носи радост - освен възможността да си платят парното, тока, данъците и хляба. Един ден честването на достойния труд ще се окаже излишен анахронизъм, за който никой не си спомня.
Сподели

Актуална информация за епидемичната обстановка на 18.01.2021 г.

Плаващото сметище по река Искър ще бъде почистено до края на седмицата

Правителството ще отпусне 470 хил. лв. на община Лъки за спешни дейности

Месечната инфлация на потребителските цени за декември 2020 г. е 0,5%

Зимният сезон приключва със 75% спад на туристопотока

Видеоигрите замениха музиката в младежката култура

Словакия забрани излизане от домa без отрицателен тест за COVID

Фонд на фондовете: Стартира нова инвестиционна програма

Златото губи от по-силния долар
КЕШ клуб
300
3 000
30 000