Любопитно: Кой и кога е измислил канцеларския кламер

Любопитно: Кой и кога е измислил канцеларския кламер Снимка: popmech.ru

Огъването на парче тел за закрепване на хартиени листове е измислено преди повече от век

Канцеларският кламер представлява огъната по специален начин част от метална тел с дължина около 7-10 сантиметра. Но кой го е измислил и кога? На въпроса отговаря руското издание „Популярная механика".

Закрепването на хартиените листове един за друг е измислено отдавна. През XIII век за тази цел са се използвали своеобразни „бързозашиватели": в горния ляв ъгъл правели разрези и през тях нанизвали платнена летгичка. По-късно за тази цел започват да използват шевните карфици, изобретени през 1835 г. от американеца Джон Хауи. През 90-те години на ХІХ век започват да използват телени пружинки, предложени през 1867 г. от Самюъл Фей за прикрепване на етикети към дрехите.

През 1899 г. норвежкият инженер Йохан Волер, експериментирайки с парчета от същата пружинена тел, измисля няколко успешни конструкции на кламери и през 1901 г. получава патент за своето изобретение. Вярно е, че година по-рано американският изобретател Корнелиус Броснан от другата страна на океана патентова почти подобен кламер, само че не правоъгълен, а закръглен. Правата върху него са купени от британската компания Gem, която през 1900 г. започва да произвежда познатите ни днес кламери във вид на класическия двоен овал.

Продукцията на Gem става толкова търсена, че работниците са принудени да работят на три смени. Бурният промишлен растеж в началото на ХХ век довежда до също толкова бърз растеж и на обема на документооборота, така че кламерите се оказват много полезни. Междувременно за жителите на Норвегия кламерът има дълбоко символично значение: той е свързан с историята, която се случва по време на Втората световна война.

Когато през 1940 г. нацистите поставят на власт окупационното правителство, те забраняват на местните жители да носят копчета и значки с инициалите на изгонения крал. Тогава норвежците си спомнят за кламерите и започват да ги закачват на дрехите си, превръщайки ги в мълчаливи символи на единството на нацията и на съпротивата. Подвигът на гражданите и заслугите на изобретателя не са забравени: през януари 1990 г. в Осло е издигнат паметник на Волер под формата на гигантски кламер.

Още по темата във

facebook