Къде отиват европейските пари за земеделие?

Къде отиват европейските пари за земеделие?

Според официалната статистика за 2018 г. 2,4% от регистрираните получатели на директни плащания са обрали 45% от всички субсидии

За аренда на земя у нас през 2019 г. са изплатени 1,166 милиарда лева, сочат икономическите сметки в селското стопанство, изготвяни от НСИ. През същата година постъпилите от ЕС субсидии в аграрния сектор възлизат на 1,012 милиарда – но този път евро. Това е една от констатациите, представени в доклада „Къде отиват парите на ЕС?“, който е изготвен по инициатива на групата на Зелените и Европейския свободен алианс в Европейския парламент. 

Документът разглежда прилагането на Общата селскостопанска политика в пет нови страни членки – България, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния. Автор на частта, която анализира проблема в България, е икономистът Димитър Събев. 

Темата за разпределението на селскостопанските субсидии не е нова за България, казва Събев. Има множество сензационни публикации за изобретателността на големите арендатори при източването на европейските фондове. Според данните, изнесени в доклада, по-малко от 18% от селскостопанските производители получават над 82% от субсидиите. Според официалната статистика за 2018 г. 2,4% от регистрираните получатели на директни плащания в България са обрали 45% от всички субсидии. „През 2019 г. на български бенефициенти са изплатени средствата от ЕС в размер на 1,144 милиарда евро под формата на директни плащания за развитие на селските райони. Това е значителна сума за държавата, приблизително два процента от БВП, който се очаква за 2020 г. Като се има предвид повсеместното отдаване под наем и високата степен на концентрация на земята, очевидно е, че преобладаващият дял от субсидиите от ЕС се стича в ръцете на няколко големи арендатори", се отбелязва в доклада. 

„Към долната половина от бенефициентите в България се насочват едва 3,4% от общата сума на директните плащания. Ситуацията е дори още по-неблагоприятна, тъй като много дребни фермери изобщо се отказват да кандидатстват за евросубсидии, защото се плашат от бюрокрацията и недобронамерени проверки", сочат данните. 

Друг факт, който със сигурност ще учуди европейския читател на доклада, според Събев: благодеянието, което Европа смята, че оказва на новата страна членка със субсидиите, всъщност убива нейния производствен капацитет. Според официалната статистика през 1976 г. в България са били произведени 754 хил. тона домати, а през 2019 г. едва 148 хил. тона. Недостигът на националното производство – изтласкано към зърнените монокултури заради страничните ефекти на ОСП – се запълва с нискокачествен внос. 

„Самата рамка на това да даваш субсидии на единица площ отнема стимула да се произвеждат повече продукти, защото независимо от това дали отглеждаш зърно или домати, ще получиш едно и също количество пари, а разходите за двете са различни", обяснява още Събев, като допълва, че страната ни не е уникална в своите трудности. 

В селското стопанство на България се е възцарило равновесие, далеч по-ниско от оптималното, обобщава експертът. Вследствие на това страната губи потенциален доход („БВП“) и това е основна причина за националната бедност – но единиците, които се облагодетелстват от сегашния аграрен модел, печелят наистина много. Сегашният модел, например, спестява на арендаторите страшно много разходи за труд: близо двоен е спадът на вложения труд в селското стопанство на България между 2009 и 2018 г. (измерен в човекочасове). 

Друг статистически факт, на който докладът обръща внимание: България притежава 2,6% от земеделската земя в ЕС и от нея успява да произведе 3,4% от зърното на съюза – но едва 0,9% от пресните зеленчуци. „Виновникът за сегашната ситуация не е „Брюксел“: ОСП е просто една рамка, върху която може да се надгражда с национални политики. Когато българската национална политика в селското стопанство се свежда до пълнене на джобовете на отзивчивите към властта арендатори – съчетано със запушване на устите на несъгласни анализатори и журналисти – най-удобно е да се търси враг отвън", подчертава Димитър Събев. 

„Общите проблеми идват, за да покажат, че е нужно общо преразглеждане на по-стабилно ниво на общата селскостопанска политика на ЕС и нейните ефекти", казва още той, като отбелязва, че тя трябва да бъде изградена по един дизайн, който е подходящ за днешните времена.  
 

Още по темата във

facebook