Народните представители промениха Кодекса на труда

Народните представители промениха Кодекса на труда

Промени в Кодекса на труда, които гарантират в по-голяма степен правата и интересите на работещите и работодателите, прие Народното събрание.

Те са съобразени със съвременните икономически условия, с правото на Европейската общност и стандартите на Международната организация на труда, като повишават ефективността на контролната дейност за недопускане на недеклариран труд и насърчават колективното трудово договаряне. Новите разпоредби са подготвени от Министерството на труда и социалната политика, съобщи пресцентърът на ведомството.

Чрез колективно трудово договаряне синдикатите и работодателите на браншово и отраслово равнище ще могат да договарят по-голяма продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа в рамките на една календарна година. 

Паралелно с това се запазва заложеното в Кодекса на труда ограничение за полагане на извънреден труд до 150 часа годишно, когато няма сключен колективен трудов договор. Предложението гарантира правата на работещите и има за цел да създаде по-голяма гъвкавост при организацията на работното време, справедливо заплащане, както и подпомагане развитието на индустриалните отношения в страната.

Изискването колективният трудов договор да е на ниво отрасъл или бранш, а не на ниво предприятие, ще гарантира равнопоставеност между работодателите и справедлива конкуренция между тях.

С промените в Кодекса на труда се усъвършенстват трудовите отношения с международен елемент, включително при командироване. Регламентира се по ясен начин, че приложимият закон към трудовите правоотношения с международен елемент е Кодексът на труда, като той ще се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител, чието място на работа е в България или в чужбина, когато не е уговорено друго в трудовия договор или не е предвидено друго в закон, или в международен договор, който е в сила за Република България.

Целта е да се гарантира равнопоставеност на работниците и служителите, както и възможност да се ползват от закрилата на трудовото законодателство, независимо от тяхното гражданство.

Със законопроекта се гарантира, че работодателите няма да имат основание за прекратяване на трудовите договори на учителите поради придобито право на ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд, без тяхно желание. От 8 на 4 месеца се намалява изискването за минимален трудов стаж за ползване на платен годишен отпуск от работници и служители, които постъпват за първи път на работа.

С измененията се регламентира, че при повторно нарушение, свързано с недеклариран труд, наказанието за работодателя е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. По този начин се отстранява констатираната празнота в Кодекса на труда, която не предоставя право на контролните органи да налагат по-висок размер на санкцията при повторно нарушение при наемане на работник или служител без предварително сключен и регистриран в НАП писмен трудов договор.

От 20 000 лв. на 30 000 лв. се повишава административната санкция за работодателя за системни нарушения, свързани с използването на недеклариран труд и за неплащане в срок на дължимите от работодателя трудови възнаграждения и обезщетения. 

Подобни нарушения засягат в значителна степен интересите на работниците и служителите, като имат за последствие ощетяване на социалноосигурителната система и създават условия за нелоялна конкуренция между предприятията, поради което са с висока степен на обществена опасност, особено ако се допускат системно от един и същи работодател.