Еманципация: след 1250 години японският „Празник на голото тяло” допусна жени

Но тази зима има голяма промяна -  в празника за първи път участват голяма група жени – и знаят, че творят история, пише ВВС. Миналата година Световният икономически форум класира Япония на 125-та позиция от общо 146 страни, според индекса за равенство между половете.

Макар и „зад кулисите”, японските жени винаги са подкрепяли мъжете си в подготовката им за Хадака Мацури, обяснява една от авангардистките, чието семейство работи на празника в Кономия от поколения. Но идеята за действително участие на жени е новаторска. Всъщност, забрана за това никога не е имало – просто никой не си го е помислял. 

„Вярвам, че най-важното на един празник е всички да се забавляват. Мисля, че Бог също би бил щастлив от това“, каза пред Reuters един от ветераните-участници. Не са малко обаче и традиционалистите, които защитават събитието като „мъжки празник”.

Първият отбор участващи жени идва със стила си - те са всичко друго, но не и голи, а носят „щастливи” къси сини кимона и бели къси панталони. 

Дамският отбор няма да бъде и част от състезанието кой първи ще докосне „мъжкото божество” – това остава мъжки приоритет, но не намалява значението на първото женско участие. „Чувствам, че времената се променят“, казва една от участничките пред BBC – и след 1250 години, изглежда е време. 

Съзнавайки, че очите на медиите и зрителите са вперени в тях, жените от първия женски отбор в Хадака Мацури, са тренирали дълго и упорито, за да се представят на ниво. Зрителите по пътя до храма им се радват и ги насърчават при февруарските минусови температури. Насърчава ги и традиционното пръскане със студена вода в двора на светилището, зареждайки дамите с още повече енергия. 

След участието им, улицата посреща жените като звезди – хората се снимат с тях, запечатвайки историческата промяна на традицията, а медиите напират за интервюта.

„Направихме го”, казва Ацуко Тамакоши, организаторката на женския отбор. Според нея, молитвите и желанията на мъжете и жените са едни и същи, както и страстта им да са част от празника. Тя самата е доволна, че вместо зрител, вече е участник в традицията, което я изпълва „с благодарност и щастие”.